Случи се обаче още до вечерта да разберат, че чак толкова бързане не им е било необходимо. Следобед, когато по сметките на войводата бяха пресполовили пътя до Бедек, попаднаха на отделни хора или групички по двама-трима люде от войската на хаджи Ставри, които, плетейки крака от преумора и глад, не ходеха, а се влачеха на юг, за да спасят главите си. Нахраниха и напоиха ги, а сетне ги разпитаха. И ето що научиха:
След като разпратил заповед за събиране на Бедек, хаджи Ставри хаджи Койнов повел и своите войскари нататък. Но всичко било против тях — не само турците, но и самата природа. Господ сякаш бил отприщил небесните язове отгоре им, а турците връхлитали на тях от всички страни, та за осем дни — от 13-и до 21-и юни — дружината едва успяла да стигне, гладна и премръзнала, с навлажнен барут в пушките и роговете, до местността, наречена Киселицата, в Габровския балкан. Тук се сблъскали със сила, която дори и не помислили, че могат да надвият — имало до шестстотин души редовен аскер и към четиристотин — башибозук, всички въоръжени до зъби. Събрали се тогава въстаниците на едно по-прикътано място и се запитали какво да сторят по-нататък. Решението някак си дошло от само себе си — нямало потреба от кой знае каква прозорливост, за да се види, че народът не е готов да се вдигне и че те, шепата храбреци, са просто осъдени на погибел, та затова без много-много спорове се споразумели да се разделят, да се промъкнат през нощта през обръча на обкръжителите и сетне всеки да се погрижи за собственото си спасение. Така и направили.
— Вие къдешни сте? — попита Панайот Хитов, когато ги изслушаха.
Отговориха, че са северняци, но нарочно ударили на юг, зер по техните места сега играели огънът и ятаганът.
— А що стана с началника и байрактаря ви? — беше вторият въпрос.
Бегълците се спогледаха виновно, някои вдигнаха рамене, но един се намери да отговори:
— Те също успяха да се измъкнат от турските клещи, войводо. Заедно се промъкнахме през обсадата и едва подир туй се разделихме. Аз намислих да хвана друма къмто село Казъл агач305, да потърся там убежище при един сватанак. А хаджи Ставри и Тодор байрактар рекоха, че ще ударят пета на север, към Влашко и сестрицата Русия. — И добави: — Вярвам да са успели, войводо. Опитни са те и двамата, знаят как да избикалят турските капани.
Анастас хаджи Добрев понечи да попита и за Никола Паскалев, ала се отказа — видя му се, че ще прозвучи като грижа само за личните познати. И повече не разпитваха за въстанието, което щеше да се запомни като „Хаджи Ставрева буна“.306
Настъпи объркване — изведнъж се видяха „ни напред, ни назад“. И без да се уговарят, всъщност сториха точно същото, както войскарите на хаджи Ставри преди два дни — събраха се накуп и захванаха да се питат един друг с очи какво трябва да чинат оттук нататък. Но тогава издигна глас най-ниският на ръст, но най-опитен от всички — Панайот Хитов войвода — и някак си с една дума даде отговор на изречените и неизречени въпроси:
— Няма що да се маете — каза той, като се обръщаше към волентирите от Сливен. — Право в града. И дано стигнете преди депешите от Търново и да сколасате да се шмугнете тайничко по домовете си, че да не разберат господа агаларите, дето сте тръгнали и вие царщина да сваляте. Иначе… иначе спукана ви е работата, братя…
Послушаха го. Дадоха си тържествена дума да не издават нищо и никого, независимо на какви мъчения може да ги подложат, после хванаха обиколните пътища обратно към Сливен.
… Говореше се, че когато по-късно дошло време Анастас хаджи Добрев отново да надене пискюллията фес на главата си, той дълго, цели часове, се колебал преди огледалото. И когато най-сетне го наложил, то било с думите:
— Какво го мислихме, какво стана!… Уж тръгнахме да се венчаем за свободата, пък то… ядец…
И май всички в Сливен мислели като него. Единствено, казваха, долапчията Бяно Силдар гледал по друг начин на преживяната несполука:
— Случи се превелико нещо — думал старият и мъдър човек. — Ние доказахме сами на себе си, че щом е за строшаване на робската верига, сливналията и изобщо българинът без колебание се вдига и е готов да подложи юнашки гърди на вражите куршуми. Но друго е голямото, което преживяхме, братя. Въставал е и преди българинът, но само когато е знаел, че Дядо Иван е до него или поне — че се кани отново да прецапа Дунава. За пръв път се вдигнахме ние, когато разчитахме само на собствените си мишци. И това нека се запомни навеки!
306
Описанието на „Хаджи Ставревата буна“ — автентично. Хаджи Ставри и байрактарят му Тодор Бочоолу действително са се спасили от засадите и кланетата — повечето от заловените въстаници били изклани само няколко заточени в Мала Азия, — но по-нататък следите им се губят, както във въстанието, така и изобщо в историята.