3.
Всекиму се е случвало да види нещо подобно през зимата. Тъй както Голям Сечко господарува със снеговете и мразовете си над спотаената земя, изведнъж полъхне от юг и за по-малко от денонощие пухкавите бели възглавници се изметат от покривите, а за още едно вятърът изсуши улиците и стъгдите. Минават ден, два, най-много три и людете захванат да смъкват кожусите: гледай ти, гледай — поизоставен ден от септември ли е това или тук властно нахлу и се възцари благодатната пролет? Не сварват обаче хората да си отговорят, когато откъм северозапад духва друг вятър; отначало той е някъде високо, та само поклаща върховете на тополите покрай Куруча, но не изтекат и два часа и той се втурва между къщите, поруменява ушите и нослетата на дечурлигата, намята пак кожухчетата по рамената на старците и погледнеш — до вечерта зимата не само се е върнала и е сковала земя и люде, но и се е разлютила много по-страшно от преди…
Съвсем същото се случи и сега в Сливен, само че то не беше посред зима, а в разгара на лятото в тази паметна 1862-а година. И не реки и пръст се вкочаниха от ледения повей, а самите души на хората. Сполучи, както знаем, да се прибере незабелязано в Сливен дружината, до някое време всички се оглеждаха като зайци ще има ли или няма да има някаква зла последица, пък като не се случи нищо, душите постепенно се отпуснаха — е, размина се без провали и поразии. Но точно както при откраднатите от зимата пролетни дни, спокойствието продължи „от ден до пладне“: в самия край на юни се забеляза внезапно раздвижване около конака, сетне заптиета и чауши се юрнаха да прибират и хвърлят в кауша тогова и оногова. И сливенци се смръзнаха. Що се беше случило? Търновските джелати ли успяха с мъчения да изтръгнат сведения за съзаклятието в Сливен? Или бъбрива уста се бе разпуснала под влиянието на „бялата Рада“ или от незрялост и пусто тщеславие? Отначало повечето помислиха за волно, или неволно издайство: ами че виж — в по-голямата си част заптисаните бяха наистина от онези, които и на талим се бяха учили, и към Търново се бяха вдигнали на бран. Да, възразяваха други, ала ако беше тъй, щяха ли в зандана да се озоват и толкова напълно невинни? Например даскал Чинтулов: мигар той е прескачал шубраки из боазите и се е целил с късогледите си очи по нишаните, или пък, тромав и пълен, се е повлякъл с момчетиите да се подрежда под бунтовното знаме на хаджи Ставри Койнов? Ако тукашен човек бе станал предател и нов Юда, щеше ли даскалът да е един от първите, които чуха вратата на хапуса да хлопва зад гърба им?
Такива и подобни въпроси си задаваха сливналии, но и то не продължи дълго: след злото последва още по-голямо зло, та вече всеки трябваше да мисли за оцеляването си. Защото с една стотица редовна войска от Цариград пристигна опитният полицай Мусрат бей — на думи уж идеше да подсили казак-алая на Садък паша Чайковски, пък на дело иззе и от пашата, и от конака цялото следствие в ръцете си — и още от първия ден показа, че си разбира от занаята. Той заварди пътищата и покрайнините на града и започна една по една да претърсва християнските къщи. Наред! И откриеше ли нещичко, на което да подобаваше името „силях“, „оръжие“ — било то ръждясал ятаган или допотопно шишане със спукано гърло, — тогаз без много-много приказки двоица заптиета връзваха ръцете на злополучния собственик и го повеждаха към кауша.
И Сливен замря. Един подир друг търговците спуснаха кепенците на дюкяните, работилниците замлъкнаха, кафенетата опустяха. Само тук-там се мярваше дете, притичало до комшии или роднини за кривачка-брашно или щипка сол, иначе по улиците даже бездомно куче не се вясваше. Сливналиите-турци, дето уж никой за нищо не закачаше и можеха да са спокойни за себе си и челядта си, също и те се затвориха зад високите дувари на домовете си.
Ако в тези дни ябанджия някакъв — минеше през Сливен, щеше после с чиста съвест да разправя, че нечуван и невиждан мор е преминал през богатия довчера балкански град и е взел душата на всяка жива твар, човек или животно — такова мъртвило представляваше градът. А когато тягостната пустош се огласяше от шумове, то беше или от удари на приклади о залостени врати, или от вайкане на жени и деца — според това дали тайфите на Мусрат бей започваха, или завършваха претърсването на поредната къща…307
307
Масовите арести в Сливен — включително на учителя Добри Чинтулов — и идването на нарочно овластен за следствието човек по име Мусрат бей — автентично.