Като каза това, и даде знак на своите да се изтеглят — забелязал бе, че в далечината турците от селото се готвят за пристъп. Преброиха се. И се оказа, че Никола Аджема го няма помежду им. Хукнаха да го търсят, развикаха се. И подир малко той се подаде от една стая, като с една ръка извеждаше едно младо кадънче, а с другата оправяше предната цепка на потурите си.
— Да не си направил някоя мръсотия, а? — разпитваха го после, когато бяха оставили Богдан махле далеч зад себе си. — Или забрави клетвата, що дадохме пред светата икона?
— Каква ти мръсотия бе — оправдаваше се онзи, но избягваше да среща очите на другарите си. — Искаше да бяга кадънчето, та го запрях да го върна при другите…
По-късно обаче се разбра, че той наистина бе погазил клетвата. Това и други подобни негови постъпки щяха да накарат войводата му един ден да пише така за него:
„Никола Аджема по душа приличаше на чанакчийския ходжа и Дели Мехмедчето, с тази само разлика, че той не беше турчин, а християнин, не нападаше на честта на българките, а на турските момичета, и че не вършеше тези грехове явно по друмищата и по нивите, а скритом, крадешката… Той беше греховит повече от Дели Мехмедчето и ходжата. Аджема постъпи в нашата дружина с клетва, че ще бъде верен на клетвата си, а при това той я излъга… Той знаеше горския закон, но той го излъга и го заплю, а с това той се унищожи, обезличи сам себе си.“
Не след дълго Филип Тотю и другите горски юнаци щяха да разберат, че с това престъпление Никола Аджема съвсем не беше стигнал до дъното на безчестието си.
… След тази повторна дързост — не е малко да нападнеш двама ходжи в продължение на по-малко от месец! — вече се вдигнаха на преследване не само каази и санджакът, а, кажи-речи, целият вилает. И в този случай като че ли най-голяма ревност прояви Садък паша Чайковски. Той пое преследването на хайдутите почти изцяло върху своя казак-алай; е, май че нито веднъж не се случи той сам да участвува в преследванията, ала иначе пращаше свои конни части — най-често под началството на своя помощник Мизеевич, но в други случаи начело на ездачите беше собственият му син Адам, че и дъщеря му Каролина. Това последното много смая целия Сливенски край — не само загдето една девойка се залавяше да води войска из планинските дебри, но и поради странния начин на ездата й: върху коня тя седеше „аркаръ̀“, ще рече — по дамски, с двата крака от едната страна на животното. Но чудно нещо, Филип Тотю и момчетата не полагаха кой знае какви грижи за укриването си, пък преследвачите им все се разминаваха с тях.318
Доста път изброди четицата, като се прикриваше от преследвачите, но щом се видя, че у тях няма голяма стръв за бой или за пленяване, малко по малко поохлаби напрежението. И веднъж, когато момчетата се излягаха на почивна по гърбиците на Конарския балкан, зърнаха в далечината стотина души конница. Филип Тотю ги позна — бяха от казак-алаят на Садък паша, водени от красивата му млада дъщеря, цялата в бели дрехи и с бели ръкавици и шапка. Прихна тогава в смях войводата, зевзешката му и дръзка природа пак се обади в него. Повика той Стоян Арнаудов, единственият грамотен в дружината и му заповяда да напише следното писмо, което му издиктува дума по дума:
„Госпожице,
Този Балкан е мое родно място, от малък съм порасъл в него. Толкова години вече неговите гори ма приемат, пазят ма и ма изпращат като свое родно дете и, слава богу, досега никой не ма повреди и уби, та ти ли се намери сега да додиш да ма уловиш? С божия сила мене не ми се вярва, че ще можеш да сториш това за срам на Христовата вяра, а за слава на турската. Не вярвам да са удостоиш с такова щастие и да получиш от султана голямата онази награда и слава, за която се полакомиха мнозина и си оставиха главите тъдява. Пази си главата, защото е женска, да не би по погрешка да падне от раменете ти вместо мъжко; това не ще бъде слава за една мъжка сабя на момците ми.
Позволи ми да ти кажа, че много лекомислен е твоят баща, Садък паша сега в Сливен, а Чайковски някога в Русия, загдето ви е позволил да додите срещу мене с войска. Ако успееш да ма уловиш, аз знам какво ма чака: нож, въже, куршум и мъки. Но ако паднеш в нашите ръце, тогаз няма да са измолите нито вий, нито баща ви да ви пуснем — не! Няма да видите никога баща си, нито той вас, защото вий, вижда се, освободихте Полша от Русия, нали? Оставихте я свободна и додохте сега с баща си да помагате на Турция и да тъпчите един поробен народ! Позор да личи в бъдещите векове на вашето чело, на баща ви и на цялата ви емиграция! У дома си са бихте за тази свобода, която тука идите да отнемете от нас. Добре, като е тъй, по-добре са пазете!
318
Автентично. Тези системни разминавания на потерите от казак-алая са правели силно впечатление на съвременниците. И тъй като по военни качества изобщо не можело да става сравнение между полските офицери и местните турски началници, хората са започнали да виждат в това съвсем преднамерени действия, дори в някои по-късни изследвания (напр. Табаков. История на… т. ІІ, стр. 253, и особено Хр. Димитров. С. Градец…) направо се намеква за съзнателно покровителство или даже за използуване на привидните преследвания за съставяне на военни карти на района за бъдещи действия против самите турци. Истината няма как да се провери, но тъй или иначе е факт, че с изключение залавянето на няколко четника, откъснали се от дружината на Хаджи Димитър през паметната 1868 г., няма запомнени случаи на активни действия на казак-алая срещу български хайдути или бунтовници.