Малко по-късно, като позволи да напълнят и неговата чаша с ракия, той точно се чукаше с новия баща, когато някой подвикна:
— Ама чакай бе, Злъчка, ти не каза син ли е или дъщеря…
— Дъщеричка, братя, най-чудната дъщеричка на света — подсмръкна запитаният. А друг, шегобиец някакъв, продължи с въпросите:
— И как ще я кръстни най-чудната дъщеричка, даскале? Кажи ни овреме, зер ние, мъжките бащи, да подготвим отдалече синовете си…
— Вишедана.
— Как? Как? — проточиха се вратовете към него.
А той повтори:
— Ей така, както го чухте: Вишедана.322
Дали хората от сърце споделиха радостта на учителя, или пък ракията си я биваше, но приемът на пашата престана да прилича на мъртвило и отново взе окраската на празненство. Езиците се развързаха, гръмна и музиката на казак-алая, завъртяха се и танци, тон на които даде пак Злъчката. Той, разбира се, не знаеше нито стъпка от кадрила, но нали си беше роден артист и смехотворец, така се кълчеше и въртеше в такт с мелодията, нежно прегърнал дебеличката талия на празната дамаджана, че всички просто се изпопревиваха от смях.
За съжаление „писано било“ настроението още веднъж да се промени — за още по-добро при турците и за покруса при българите. Защото накъде в разгара на тържеството дойде бърз илчия от Ени Заара и донесе една вест, на която никой в началото не можа да повярва: все в тази вечер били заловени в Кортен „хвърковатият войвода“ Филип Тотю и неговата дясна ръка — Никола Аджема, още и друг някакъв имало.
Наобиколиха пратеника и го заразпитваха. И ето какво научиха:
В енизаарския конак се получили сведения от сигурен човек, че в дома на някой си Стоян Киряза от Кортен се укривал с дружината си Филип Тотю. Тозчас бьолюкбашията вдигнал всичките си сеймени, общо петдесет-шейсет души, и в групи по десетина ги изпроводил по различни пътища в Кортен. Верният им човек показал къщата на Киряза и заптиетата сключили пръстен около нея, после захванали да го стесняват. Отвътре обаче ги забелязали. И се започнала небивала престрелка. Само неколцина били хайдутите, но се държали мъжки — не само че не се предавали, но и стрелбата им била все на месо. Като видял, че по друг начин няма да ги надвие, бьолюкбашията заповядал на едного да се промъкне и да даде огън на сламения покрив. И наистина пламъкът и пушекът принудили обградените да се покажат. Единият, великан някакъв, когото ранили в едната ръка, с другата изтеглил пищов и си пръснал главата. Тримата други обаче били заловени: Никола Аджема с прострелян крак и счупено коляно, войводата с рани по крака, ръката и устата, а третият, някой си Костадин от Джиново, си бил цял-целеничък.
Тъй като обаче се знаело, че дружината на Филип Тотю е по-многобройна, още там ги разпитали за останалите. И Никола Аджема не скрил: имали наистина още двама другари, но те били отишли в Ени Заара да набавят някои неща; обадил и скривалището им — дома на Еню Гергана. Тогаз бьолюкбашията оставил неколцина сеймени да пазят заловените девлет-душмани, а с другите петдесет и повече запрашил назад към града за последната плячка. И всичко се повторило като в Кортен. Да, ама там не сполучили докрай: когато се стигнало до подпалването и на Енювата къща, двамата хайдути си послужили с хитрост и сколасали да се измъкнат от обръча.323
Като изслушаха този разказ, Садък паша веднага заповяда: да се приготви един конвой и веднага да се отправи към Кортен, за да доведе заловените. Но илчията го разубеди:
— Няма смисъл, паша ефенди. И без това трима, от които двамата тежко ранени, идат насам с охрана от шестдесетмина сеймени.
Празненството в „газиното“ от само себе си се разтури — кой ще ти празнува и ще се весели, когато са заловени такива хора, като войводата Филип Тотю и опитния хайдутин и байрактар Никола Аджема?
Когато се разотиваха, някой от множеството подхвърли многозначително:
— Е, вижда се то, също и в Кортен ще се раздават лийакат нишанъ̀…
А поп Юрдан се прекръсти широко и каза загрижено:
— Свети боже, направи така, че туй за издайствата на наш Никола да не е истина. Зер развърже ли си устата това изчадие, на мнозина измежду нас ще е спукана работата…
8.
Садък паша Чайковски не беше чест гост в конака, отбиваше се там от дъжд на вятър или когато работата го принуждаваше. Тази сутрин обаче той рано-рано облече униформата и се запъти нататък.
322
Автентично. Димитър Инзов наистина дълги години е нямал дете, а когато му се е родила дъщеря, и е дал странното и несрещано друг път име Вишедана. Името очевидно произлиза от „свише дадена“.
323
Описанието на залавянето е автентично, предадено е по компилация от спомените на Филип Тотю и Панайот Хитов (а той знаел подробностите по разказите на оцелелите в Нова Загора хайдути). Тук ще дадем няколко допълнителни сведения. Името на предателя е Иван Папазов, син на един от кортенските свещеници. Хайдутинът, който се е самоубил, е Георги от Терзобас, а двамата, които са се спасили в Нова Загора и наскоро след това се присъединили към четата на Хитов, са били Стоян Арнаудов от Жеравна и сливналията Божил Бахов. Тъй като е любопитно като случай, тук ще цитираме спасяването им по спомените на П. Хитов:
„… Турците пък загърмели отвън и взели да викат:
— Скоро огън на къщата, както в Кортен!
Стоян, като чул това, а вече бил настъпил и първи мрак, натъкнал една дълга дреха на пушката и се дръпнал малко настрана от вратата. Отваря вратата, подава пушката с ямурлука, потерята изгърмява на дрехата, после Стоян изскача навън с нож в ръка и Божил — по него. Стоян прескача един плет, а Божил, който беше май тежък, докато прескачал, изкъртил целия плет. И тъй през тъмнината и двамата, здрави, избягали от Нова Загора и поели в Средна гора.“.