— Искам да успокоя онези, които мислят като Тодор Харбов — прие предизвикателството хаджи Добрев. — Във Влашко аз видях, господа, десетки българи, събрали се там от четирите краища на злощастното ни отечество, които по войнственост, нетърпение и готовност за битка не отстъпват на кого да е измежду нас. Не липсват между тях и наши сливналии. И докато мъдрите се намъдруват и преговарят чрез мемоари със султана, те едва чакат майчицата Стара планина да раззелени дърветата си и ще развеят байраците на бунта по върховете й.
— Е, това вече е приказка като за нас! — отсече един младок вляво. По приликата, която имаше с Гунчо, Бяно помисли, че трябва да му е брат или поне много близък роднина. И не се излъга — беше Стефан Хитрия, по-малък брат на Гунчо.
— Няма защо да се лъжем, приятели — продължи вече по-възбудено Гарибалди. — Тези наши братя, макар преминали усилен талим и в ръце с най-добро оръжие, не могат да превият врата на царската войска. Те ще разчитат да запалят искрата, пък за да лумне от нея огънят, ще разчитат нам, на българите под ботуша на Абдул Азиса.
— И няма да останат излъгани! — разнесоха се гласове от всички страни. — Ние, сливналии, пък и балканджиите от каазата, не сме привикнали да чакаме наготово и няма да се посрамим, когато зърнем знамето на бунта да плющи на „Българка“!…
— Това беше другото, което исках да ви кажа, братя — надвика ги учителят. — Призовавам всеки, който носи в гърди българско сърце, да се готви за битка. Ден и час не знам… пък и да знаех, нямаше да ви ги кажа. Но съвсем честно ви заявявам, че няма да минат и три месеца и бойната тръба ще ни призове. И че онзи, който ще върви начело на сливенската дружина, ще се казва Анастас хаджи Добрев!353
— На крачка след тебе ще бъда аз, учителю! — бързо извика Гунчо, сякаш нетърпелив да си запази по-лично място срещу турските куршуми.
— И аз!… И аз!… И аз!… — екнаха гласове отвсякъде.
И докато Гарибалди приканваше младежта още в неделята след Заговезни да поднови упражненията си горе, по боазите, някой отприщи войнственото си настроение съвсем по сливенски тертип, като запя полугласно с хубав гърлен бас:
Най-близките до него сякаш се поколебаха между словото на учителя и призивните звуци на песента, пък подхванаха заедно с него:
Малко по малко и другите в херодаята се запалиха от тях и присъединиха гласовете си към техните.
Анастас хаджи Добрев като че отначало се поразядоса, загдето не му позволиха да довърши важната си приказка. Но после се засмя широко, с махване на ръка прати всичко друго по дяволите и запя с останалите.
Вече опитен в съзаклятията, Гарибалди не пусна всеки да си ходи както поиска, а най-напред изпрати съгледвачи по четирите краища на махалата и после освобождаваше по трима, по четирима наведнъж, не повече. Така отпрати той всички, даже и Боян, сина на стопанина. Бяно Абаджи разтълкува това като разумни действия на обигран ръководител и то беше вярно. Но писано било веднага след това да разбере, че имало и нещо повече. И то такова, че той, старият човек, никога нямаше да го забрави.
Когато останаха сами, Бяно понечи да внесе малко ред в разхвърляната херодая, но думите на Анастас хаджи Добрев го спряха:
— Хайде, приготвяйте мюждето, господин Силдаров!
Смътна и неясна надежда трепна в сърцето на стареца. Уплашен да не се въведе само в болезнено разочарование, той каза предпазливо:
— Мюждето според хабера, учителю…
— От тази уговорка положително ще съм на кяр — засмя се подкупващо хаджи Добрев. После спря, сякаш да си поеме дъх, и изрече наведнъж: — Поклон и синовна целувка от Найден, Бяно Абаджи!…
— О, господи!… — възкликна стопанинът и не позна собственият си глас. Той така невъздържано дръпна за ръкава госта си, че двамата не седнаха, а почти се повалиха върху някакви възглавници на пода. — Говори, говори, за бога, учителю!… Здрав ли е Найден? Видя ли го? Разменихте ли барем по една дума? Сит и облечен ли е?…
353
Объркването и преплитането на действията на революционните дейци от епохата може би имат най-ярката си илюстрация в лицето на Анастас хаджи Добрев, несправедливо позабравения сливенски възрожденец. Член-основател на БТЦК и поддръжник на идеята за дуалистична автономия в рамките на Османската империя, той същевременно е един от последните пламенни привърженици на четническата тактика на Раковски и организатор и ръководител на сливенските въстанически чети през паметните 1867 и 1868 г.