Битката при Върбовка отекна навред от двете страни на Стара планина — никой не помнеше до днес българска юначна войска да застане в редовно сражение срещу турската и ако не извоюва победа, то да не познае и поражението. В слуховете, които се ширеха, агаларите преувеличаваха броя на комитите — най-често ги определяха някъде между хиляда и десет хиляди души358 — и като не допущаха, че на това е способна раята, приписваха успехите им на московци, черногорци и какви ли не. А християните се кръстеха и казваха само: „Дай боже!“ И това „дай боже“ изразяваше надеждата им: славната някога българска войска да се е възродила из пепелищата и да се е възправила…359
— Какви ли не усилия положихме — завърши разказа си пратеникът на Мидхат паша, — не можахме да установим точния брой на комитите, ефендилер.
— Но трябва да не са били малко — угоднически се обади наибът Мустафа Ариф бей, — инак щяха ли да дадат отпор на толкоз правоверни!
Никой в одаята не обърна внимание на думите му — имаха да мислят за къде-къде по-важни неща.
— Сигурно ли е, бинбаши ефенди, че начело на комитите е бил хвърковатият Филип Тотю? — попита с нескрита загриженост Али ефенди. — Да се е чуло покрай него и името на нашия чапкънин Панайот Хитов?
— Аферим бе, братовчед! — изкиска се в отговор Халис бей. — На тебе захванаха навред да ти се привиждат духове…
Също и този смях остана непоследван — наистина никому не беше до шеги. Не това не помрачи настроението на Халис.
— Няма защо да си кривим душата: тревожен е хаберът, който донесе, бинбаши — тежко изрече мютесарифът. — И разбирам защо Мидхат паша е сметнал за необходимо да ни осведоми с пълни подробности.
Русчуклийското самочувствие се изрази в един студен, продължителен поглед.
— Страх ме е, че лошо сте разбрали, ефендилер. — Бинбашията казваше „ефендилер“, „господа“, но погледът му в момента тежеше само върху Ахмед Джевад паша. — Аз съм изпратен не само да ви осведомя, но и да ви възложа изпълнението на определени изисквания.
— „Определени изисквания“? — стрелна го през монокъла си Садък паша — вероятно единственият в тази стая, който разбираше цялата безцеремонност на пратеника. — Не ви ли се струва, бей, че „изисквания“ може да предявява към нас само валията на Одрин, Високата порта, Диванът и Негово величество?
Беше грешка: турският паша този път не бе мислил като полски потомствен дворянин и затова бе подценил или просто бе забравил качествата на валията, от чието име говореше бинбашията. Ако не беше така, той щеше да си даде сметка, че човек като Ахмед Мидхат паша сигурно ще е предвидил подобен въпрос и ще е подготвил своя представител за него. Бинбашията извърна с няколко сантиметра главата си, спокойно посрещна блясъка на монокъла и произнесе отчетливо:
— Ние пък в Русчук мислехме, паша, че когато се отнася до исляма или свещената сигурност на девлета, всеки правоверен може да предявява всякакви изисквания към всеки друг правоверен. Лъгали ли сме се, паша ефенди? Или може би тук, в Сливен, не е в сила този неписан, но пръв закон на верните на Пророка?
Плесницата беше така зашеметяваща, че дори човек като Садък паша Чайковски не можа да се съвземе, изведнъж от нея. Някои от останалите го изгледаха насмешливо-съжалително — не толкова за да го унижат, колкото да се подмажат на застрашително властния пратеник. И Садък паша щеше да изпадне в съвсем конфузно положение, ако не бе получил подкрепата на единствения в стаята, който съвсем явно не даваше и пет пари и за бинбашията, и за валията над него — Халис бей.
358
Автентично. Например Захари Стоянов привежда следните думи на един турчин: „Гората е пълна с московци и карагяур черногорци! Аз да ги кажа три хиляди, а вие кажете десет — пак няма да сбъркате.“.
359
Битката при Върбовка е направила действително потресаващо впечатление — славата на Филип Тотю и неговата дружина е затъмнила всичко, което е било чувано дотогава. Мидхат паша, също изненадан от размера на събитието, взел извънредни мерки в целия си подвластен вилает, предупредил е за опасността и властите в останалата част на Европейска Турция. За това изключително вълнение Бачо Киро е записал следните ярки редове: „Агаряните побесняха десет пъти повече, отколкото бяха преди това. Името на Филип Тотю не излизаше из устата им ни деня, ни нощя. Всеки по-събуденичък българин ние наричахме Тотю.“
Ехото от тази битка отекнало в цяла Европа, много вестници започнали да пишат със симпатия за българите, но може би най-силно е било то във Влашко. Там хъшовете направо изпаднали не във възторг, а в делириум. И името Върбовка дълги години не преставало да бъде в центъра на разговорите. Тя е описана и в книгата на Ангелаки Савич „Маска долу“ (Браила 1868), за нея била нарисувана нарочна картина, широко разпространена от двете страни на Дунава, румънският актьор Йоргу Караджале с трупата си многократно и с изключителен успех изнасял пиесата „Боят на българите с турците под командуването на воеводата Филип Тотю“ и т.н.