— Евалла, бинбаши — каза той уж сериозно, пък присмехът просто бликаше от цялото му същество. — Евалла и на тебе, и на онзи, който те е проводил. Евалла, ако сте повярвали, че до Върбовка са се промъкнали хиляда московци с всичките им там топове, джепанета, обози и прочие. Пък ако не сте го повярвали, евалла вам за високото ви мнение за нашата царщина и за вярата ни, които някакви си двайсетина девлет-душмани и харамии могат да катурнат с ръждивите си шишанета.
Ролите мигом се измениха: сега бинбашията беше осменият и подиграният. Нему пък протегна ръка за помощ Мустафа Ариф бей:
— Нека да оставим хлевоустията и да преминем към работа. Що очаква от нас Негово превъзходителство, бинбаши ефенди?
Неблагодарен като повечето дребни души, пратеникът стовари най-напред върху самия него озлоблението си:
— Вие специално ще свършите най-добра работа, наиб ефенди, ако си вземате бележки за изискванията, които съм упълномощен да съобщя. — После се постара да обхване всички — или по-точно всички без противния Халис бей. — Комитите, които водиха сражението при Върбовка, са само част от един голям план против девлета, ефендилер. От това произлизат двете ни главни задачи: да унищожаваме до крак четите, проникнали на наша земя, и в същото време да държим с железни ръкавици населението, та дори ако то е в заговор с хъшлаците отвъд Дунава, да не успеят нито глава да вдигнат, нито помощ да им окажат. Казаното се отнася в най-голяма степен до вас, ефендилер. И не само защото проклетият от аллаха Филип Тотю се е отправил с остатъка от хората си към вашите балкани. А понеже във ваше подвластие е онази средна част от планината — нещо като мост между западната и източната й половина, — която според законите на войната е най-важната. Който държи Сливенския балкан, ефендилер, той държи цялата планина.
— Това са хубави големи думи — отмъстително каза Садък паша. — Но и нищо повече от хубави големи думи. Тежко на исляма и падишаха, ако им служим само с думи…
Пратеникът беше подготвен и за нападка от подобен род:
— Напълно съм съгласен, паша ефенди. И затова главното изискване пред лицето на опасността е: всеки от нас да изпълни задължението, което му е поверено от падишаха…
Тук в разговора се намеси миралай Хюсеин бей и това впрочем беше единственото му участие в него:
— На мен падишахът е възложил да произвеждам определено количество хубаво сукно за войската. Това свое задължение аз изпълнявам и без напомняния от Русчук или другаде.
И отново възражението дойде от раболепния Мустафа Ариф бей:
— Но хаврикаджиите са главно българи. И то таквиз, дето вече се е случвало да си покажат рогата… Може би и за тях трябва да се внимава дали няма да подадат ръка на душманин като Филипа Тотю…
— Вярно, хаврикаджиите са главно българи. Девет от десетмината. Но ако да си девлет-душманин означава да работиш с тяхното старание и тяхната сръчност за войската на падишаха, таквиз девлет-душмани ние трябва се пилаф и баклава да храним, тъй мисля аз — беше достойният отговор.
— Приемам — с тон на съдник рече бинбашията. — Но не на всички в тази стая задължението е да тъкат сукно, ефендилер. Да започнем от тебе, кадийо.
— От мене? — прегъна се на две Али, ефенди. — Че какво общо имам аз с разните непрокопсаници и хъшлаци, които…?
— С тях наистина нямаш нищо общо. И никой не очаква да поведеш потери или да завардваш проходи. Но в същото време напълно в твоя власт е да избиеш бунтарските замисли от главите на тукашните гяури.
— А, това аз и без напомняне винаги съм го вършил…
Пратеникът изобщо не показа да го е чул и продължи:
— Най-малкото съмнение и — в долапа!360 Нека разгорещените глави да поохладеят малко там…
Али ефенди изпъчи гърди и се приготви да изрече нещо надуто и самохвално, но една забележка на Халис бей го накара да се сниши до земята:
— Сакън, не бързай да казваш голяма дума, братовчед! Зер те чул отнякъде твоят ески дост Панайот Хитюолу и…
Беше жестока шега — една от онези, от които на някои хора трясва дамла̀… Единствен в стаята бинбашията не разбра това — той не знаеше за някогашните алъш-вериши на кадията с Панайот Хитов.
— Нека да поговорим и за твоите задължения, мютесариф ефенди — обърна се той към Ахмед Джевад паша. — Онова, което ще кажа, може да прозвучи като зевзеклък, ама е истина. Ти трябва да се постараеш кадията да има колкото може по-малко работа.