Байрактарят — тридесетинагодишен светлолик и русокос мъж с гъвкава снага на юноша — просто замълча, не отговори. Подвойводата Дядо Желю, същият, за когото само след няколко години един голям българин363 ще пише „… тоя осакатял от рани юнак, който повече от 20 години не бил прекарвал лято под керемида“, отначало също не прояви охота да изкаже мнението си, но като усети, че мълчанието започва да става напрегнато, уж отговори, а всъщност неусетно отмести разговора:
— Много народ станахме, Панайоте. — Делил с войводата радости и несгоди още от хайдутско време, само той си позволяваше да го нарича така, по име. — Надхвърлихме четирийсетмина, прииждат и нови. Толкоз народ е трудно и да опазиш, и да изхраниш.
— Прав си. И що предлагаш?
— Да се нароим, Панайоте. Да отделим част от момчетата в отделна дружина…
— … но да поддържаме постоянно сношение с нея, за да сме с по-голяма сила в битките — за пръв път тази вечер се обади Васил.
— Също и това е разумно — съгласи се войводата. — Кого да поставим начело на тази помощна дружина?
— Къде ще намериш по-подходящ човек от Дядо Желю? — продължи байрактарят. — След тебе, войводо, кой е с по-голям опит от него? Пък и няма да му е първица — вече е водил „ляво хоро“ в Стара планина.
— За Желю имам други планове — поклати отрицателно глава Панайот Хитов. И в отговор на въпросителните им погледи продължи: — Трябва с десетина момчета да отидеш накъде Хаинбоаз, Жельо. Гложди ме отвътре, че нямаме никакъв хабер от Филип Тотя. Налага се да установиш связ с него, а сетне да се завъртиш и към Елена — да се споразумеем с тамошните патриоти за въстанието.
— Тогаз ще е добре и аз да отида с него — рече Иван Кършовски. — В Елена зная на коя врата да почукам и коя да отмина.
Никой не възрази и това се прие като общо одобрение.
— А какво ще кажете за Цонко? — предложи войводата. — Той наистина няма голям опит в „лявото“, ама затова пък е тукашен човек — и местата познава, и помагачи от Котел и селата ще намери.
Споразумяха се. И още начаса вдигнаха Цонко от сън и му съобщиха решението си. А Цонко не само прие, а даже се поласка, възгордя се — не е малко да си второстепенен войвода (ще рече — наравно с един Филип Тотю например) в утрешното всенародно въстание. Споразумяха се за подробностите и за връзките помежду им, после го оставиха да си избере по своя преценка една дузина момчета. И още същата нощ новосформираната чета пое към Зеленич и Разбойна…364
Като спазваше установените и проверени от памтивека правила на хайдушкия живот (отделят ли се от четата човек или хора, винаги има опасност от провал — умишлен или случаен), също и Панайот войвода не остана на същото място. И като вдигна останалите горски юнаци, още на следващото утро беше в едно отдавна познато му укрито кътче под връх Българка.
Няколко дни по-късно там ги намериха. Тодор Харбоолу, Илия Господинов — Гунчо и още три момчета от Сливен, всичките с прекрасно въоръжение.
— Знаех си аз, че сливналии няма да останат настрана от народното дело! — нареждаше развълнувано войводата, като ги прегръщаше един по един. — Може ли да се побие байрак на Куш бунар, а юначните ми съграждани да останат по дюкяните или край фустите на жените си!
— Гответе се да посрещате и други — рече в отговор Харбоолу. — Долу, в града, Гарибалди учи на талим цяла чета, а предани отечестволюбци като поп Юрдан и Панайот Минков се разкъсват на четири да им съберат оръжие и джепане.
— Е, не бива да отлагаме повече! — с неузнаваем глас реши Панайот Хитов. — Василе, събери момчетата, нека по стражниците да останат само двоица. Ти, писарю, приготви листовете и перата. Закон за въстанието ще сътворим, братя! От този момент прогласявам, че ние не сме вече горска чета, а бъл-гар-ска на-род-на вой-ска!…
Събраха се и насядаха в полукръг, на крака останаха само войводата и байрактарят, раздиплил знамето над главата си. Други двама седяха в нозете им и отделно от останалата чета — подвойводата Дядо Желю — и писарят Кършовски, разгънал един тефтер с корави кожени корици на коленете си.
362
Думите на П. Хитов за семейството на писаря му отговарят на историческата истина. Фамилията Кършовски от Елена е дала мнозина достойни представители в националнореволюционните борби. Бащата поп Христо бил свещеник и народен учител, убит от турците. Синовете му се показали достойни за него: Иван е бил учител, публицист и революционер, участник в Капитан-дядо-Николовото въстание, в четата на Хитов и в двете белградски легии; Йордан — също учител, сподвижник на Левски и четник в Ботевата чета; Сава — сподвижник на Левски и Ангел Кънчев, деятел на Априлското въстание; Кънчо (или Кръстьо) — участник в четата на П. Хитов. Ако изключим гр. Елена, където споменът за тези достойни българи още се пази, фамилията Кършовски несправедливо е позабравена от потомството!
364
Около презимето на Цонко от Котел има известни разногласия — в някои документи е наричан Кънев, в други Петров; може да се допусне, че това са съответно бащиното и фамилното му име. Съзнателно допуснахме известно разместване в хронологията. В действителност отделянето на котленската чета е станало още на 13 май, а присъединяването на Христо Дряновски — на 22 май и на четиримата варненци — на 24 май.