— Да не искаш да речеш!… — озъби се той срещу вуйчо си, ала не успя да довърши. Бяно уж само сложи ръка на рамото му, но тя беше ръка на човек, който нявга бе пословичен със силата си, та момъкът не усети как подгъна крака и се намери на мястото си. „Да беше ме натиснал още малко — разправяше след това Георги, — щях да се озова в избата.“
Не се знае как щеше да завърши тази разпра в дома на Силдаровците, защото точно в този момент откъм дворната врата се разнесе хлопане. Всички се стъписаха и пръв Бяно се опомни, та хвана всичко в ръцете си: Георги мигом да се скрие в херодаята, Яна да вдигне чашата и паницата му от трапезата, Боян и Найден за всеки случай да тикнат на тайничко в поясите си по един нож, а всички да се държат така, като че си е обичайна гергьовска гощавка на роднини. Като разпореди всичко това, той сам отиде да отвори на среднощния посетител. Оказа се, че тревогата била съвсем напразна — пред вратата беше поп Юрдан и лъвската му грива се тресеше в беззвучен смях, понеже се досещаше като как ще да е подействувало почукването му.
Поканиха го в собата и на трапезата, ала свещеникът поклати русобялата си глава:
— Изведете оня обесник от там, дето сте го укрили — каза. И като поразмисли малко, Бяно реши, че е излишно да хитрува.
— Събирай си партакешите и да тръгваме — строго нареди поп Юрдан, когато Георги застана пред него. И не се стърпя, а го изхока пред майка му и роднините: — Ти да си чувал, песи сине, че войводата ти те иска сутринта на Гергьовден горе, на Кушбунар? Хайде, зер е проводил Минко за тебе. Нали е разбрал вече що за стока си, та се е догадил като какво ще да се е случило да те няма на сборището. — Момъкът, изведнъж изтрезнял, опита да се оправдае нещо, но другият не му позволи: — Тръгвай, ти казвам! Ако не беше нужен тутакси на Димитра Калъчлията, щеше ли да ти прави ихтибар да идва човек отгоре да те търси и аз, дядо ти поп, навръх светия празник да те измъквам от хорските мази?
Свещеникът така повлече Георги със себе си, че той не свари да се сбогува дори с майка си…
За какво Димитър Калъчлията се нуждаеше така „тутакси“ от всички свои юнаци? По каква диря беше попаднал, що беше замислил?
Нека да оставим народния певец да разкаже тази важна причина, която щеше да стане поредният подвиг на войводата и неговата дружина:
Излишно е да се казва, че „половина пай“ получи само един от дружината, Георги Трънкин, като „награда“ за немарата и неизпълнителността му…
7.
Претъркули се още една година. Не беше тя съвсем без събития, но и събитията и не бяха такива, че да отварят нова страница в съдбите на героите ни и народа — просто животът си течеше…
През тази година Руска и Кутьо си родиха хубаво и здраво момченце, а през пролетта на 1853 година беше на път и второто. Изборът на името породи доста неприятни спорове между двамата; Кутьо Ганчев отказа „да продължи името“ на Рускиния баща — отстранеността и разминаването във възгледите между двамата все повече се проявяваха и задълбочаваха, — а за да се покаже принципен, не даде на първородния си син и името на своя баща. След доста разправии се споразумяха да го нарекат на човек, когото и двамата обичаха и уважаваха — на Рускиния вуйчо даскал Димитър, по-малкия брат на Яна Силдарова.
Все през годината дойде само едно, но с много добри вести писмо от Иван. Той се установил в Москва, с доста труд положил приравнителна матура и бил приет студент по славянска филология (тази последна дума Бянови не разбраха, та поискаха Добри Чинтулов да им я разтълкува) в прочутия университет в този град; в занятията щял да се включи едва през есента, а дотогава посещавал и щял да посещава и занапред различни занятия като слушател — да привиква както с езика, така и с реда в университета.
96
Песента е автентична, записана от Любен Каравелов и публикувана в редактираните от него мемоари: Панайот Хитов. Моето пътуване… стр. 129 — 130 и забележката под черта, откъдето я преписваме дословно.