сред мъките!
МИРАНДА
Как стигнахме до суша?
ПРОСПЕРО
По божа воля. Със вода, с храна
ни бе снабдил един човек, на име
Гонзало, благородник от Милано.
Той беше натоварен да ни прати
на вярна смърт, но даде ни все пак
обувки, дрехи, сечива, които
послужиха ни после. Пак от жалост,
понеже знаеше, че книголюб съм,
снабди ме той със няколко от моите
най-ценни томове, за мен по-скъпи
от княжеството ми.
МИРАНДА
Да можех нявга
да срещна този мъж!
ПРОСПЕРО
Сега аз ставам.
Ти стой си тъй и свършека изслушай
на морските ни мъки: тук, на този
безлюден остров стигнахме и тука
под грижите ми ти разви се, както
не може туй да стане с твоите равни,
които имат повече възможност
за празни развлечения и нямат
наставници усърдни като твоя.
МИРАНДА
Дано ви награди за туй небето!
Но тъй като това ме мъчи още,
кажете, татко: по каква причина
развихрихте таз буря?
ПРОСПЕРО
Ще узнаеш
и туй накрай: по смайваща случайност
менливата Фортуна — сега вече
обикнала ме! — стори да доплават
на този остров моите врагове.
Чрез свойта мощ на ясновидец аз
усетих, че в зенита ми сега
изгряла е звезда благоприятна,
която трябва смело да ухажвам,
защото, не успея ли да хвана
влиянието й, оттук нататък
ще почне моят спад. Не питай друго!
Сънят унася те. Не се бори!
Добър е той! Отдай му се, Миранда!
Миранда заспива.
Ела насам, служителю мой леки!
По-бързо тук! Яви се, Ариел!
Влиза Ариел.
АРИЕЛ
Привет, могъщи господарю! Ида,
каквото пожелаеш да направя:
през огън да премина, да хвърча,
в морето да се гмуркам и да яхам
накъдрения облак. Заповядай!
Повелята ти чакат Ариел
и сонмът му от духове!
ПРОСПЕРО
Кажи ми:
разбуни ли морето точно както
ти бях заръчал?
АРИЕЛ
До последна буква!
Връз кораба на краля връхлетях
и ослепих със ужас всичко живо
на борда — от носа му до кърмата,
навсякъде! Пращях на сто места
във също време; размножен, избухвах
по мачтите, въжетата, платната
и пак се сбирах. Мълниите ярки
на Юпитер5, предвестнички ужасни
на страшния му тътен, досега
не са били тъй бързи! Сам Нептун6
от пукота на серния ми огън
изплаши се — видях да се тресе
тризъбецът в ръката му!
ПРОСПЕРО
Отлично,
мой пъргав дух! Оказа ли се някой
със разум толкоз твърд, че да запази
спокойствие в тоз хаос?
АРИЕЛ
Ни един!
Тъй бяха пощурели, господарю,
че вършеха нелепости, и всички,
със изключение на екипажа,
наскачаха в морето, предпочели
пред кораба, искрящ от моя огън,
пенливите талази. Със коса,
от страх настръхнала като тръстика,
синът на краля, Фердинанд, пръв скочи,
крещейки: — Пъкълът се е опразнил
и всичките му демони са тук!
ПРОСПЕРО
Добре, мой дух! И всичко туй, нали,
бе близо до брега?
АРИЕЛ
Съвсем до него.
ПРОСПЕРО
И всички отърваха се?
АРИЕЛ
Ни косъм
от тях не падна; дрехите им даже,
които — пълни с въздух — ги спасиха,
не са пострадали! Тъй както каза,
аз пръснах ги из острова на групи.
Сина на краля само отделил съм
в едно потайно кътче край брега,
където, сплел — така! — в печал ръце,
сега охлажда въздуха с въздишки.
ПРОСПЕРО
А с кораба, с моряците на него,
с останалите кораби, кажи ми,
какво направи?
АРИЕЛ
Корабът на краля
е невредим във залива, от който
веднъж, сред нощ, ме прати за роса
към непрестанно битите от бури
Бермудски острови7; а екипажът
спи в трюма му, дълбоко упоен
от своя труд и моето вълшебство.
Останалите кораби, които
бях разпилял, отново се събраха
и порят Средиземното море
към родния Неапол с тъжни вести,
защото смятат си, че са видели
как флагманският кораб е потънал
със краля им във бездната.
ПРОСПЕРО
Дотук
5
7