Ела да поговорим с Калибан,
макар че тоз мой роб до днес не ми е
отвръщал със любезност.
МИРАНДА
Той е звяр!
Не мога да го гледам!
ПРОСПЕРО
И все пак
за двама ни е той необходим:
дърва ни носи, огъня кладе,
услуги върши много… Калибане!
Къде си, робе? Буцо кал, къде си?
Не чуваш ли?
КАЛИБАН (отвън)
Дървата са ви вътре!
ПРОСПЕРО
Ела, ти казвам! Викам те за друго.
Излизай, охлюв!… Е?
Влиза отново Ариел, преобразен в морска нимфа.
О, дивен образ!
Мой пъргави, мой леки Ариел,
изслушай ме!
Шепне в ухото му.
АРИЕЛ
Ще бъде, господарю!
Излиза.
ПРОСПЕРО
Хей, уроде, посят от сатаната
в порочната ти майка! Казах, идвай!
Влиза Калибан.
КАЛИБАН
Де колкото увреждаща роса
е сбрала майка ми с перо от гарван
над гибелни блата, дано ви ръсне
и двамата! Със ален мор дано
ви лъхне югозападният вятър
и цели ви изприщи!
ПРОСПЕРО
За това
знай, тази нощ ще те измъчват гърч
на мишците и болки, от които
дъхът ти ще запира; таралежи
през цялото си разрешено време
ще те бодат, додето те направят
на пчелна пита, и от всяко тяхно
убождане ще те боли като
от жило на пчела!
КАЛИБАН
Кога да ям?
Тоз остров аз го имах по наследство
от Сикоракса, майка ми, а ти
ми го отне! Когато дойде тука,
ме галеше и беше мил към мене,
малинов сок ми даваше да пия
и ме научи как да назовавам
голямото и малкото светило,
които се редуват на небето.
Обикнах те и ти показах всичко,
което е на острова: кой извор
е със вода за пиене, кой — солен;
коя земя добра е, коя — бедна.
Проклет да съм, задето го направих!
Дано подвластните на Сикоракса
пъпчиви жаби, прилепи, мухи
полазят ви! Аз, който бях си крал,
сега съм поданик единствен ваш.
Във таз скала запряхте ме, а вие
се ширите на острова ми!
ПРОСПЕРО
Млък!
Недей да лъжеш, робе, непоемащ
от доброта, а само от камшик!
Човешки аз отнасях се към тебе
и те държах във своя дом, додето
не се опита ти да изнасилиш
детето ми!
КАЛИБАН
Охо! Охо! Охо!
Да бях успял! Но ти я отърва!
Аз щях да ти заселя този остров
със калибанчета!
МИРАНДА
Слуга отблъскващ,
в когото от доброто не остава
следа дори, а всичките злини
попиват се изцяло! Аз от милост
заех се да те уча да говориш
и всеки час по нещо влагах в теб.
Когато своите мисли, ти, дивако,
не осъзнаваше, а като звяр
ръмжеше и квичеше, имена
на твоите желания аз дадох,
та друг да ги разбира. Но макар че
научи нещо, злата ти природа
те правеше съжител невъзможен
за хората и затова скалата,
в която по заслуга въдворен си,
е меко наказание за теб!
КАЛИБАН
Научихте ме на човешка реч
и ползата от туй е, че умея
да хуля и кълна! Червена чума
дано ви тръшне двамата, загдето
езика си ми дадохте!
ПРОСПЕРО
Млък, урод!
Донес дърва и бързо се завръщай
за още работа!… Ще вдигаш рамо?
Ако не слушаш моите повели
или ги изпълняваш неохотно,
ще ти натъпча костите със болки,
ще те накарам да ревеш така, че
и зверовете хищни да потръпнат,
щом чуят те!
КАЛИБАН
Не, моля те, недей!…
Настрани.
Ще трябва да го слушам — тъй могъщи
са неговите чарове, че може
да подчини на себе си и бога
на мойта майка, Сетебос10!
ПРОСПЕРО
Върви!
Калибан излиза.
Влиза отново — невидим — Ариел, който, свирещ и пеещ, води след себе си Фердинанд.
ПЕСЕН
„Върху пясъците златни,
феи, елфи, бързо тук!
Със движения приятни
придружете всеки звук!
Дайте си сега ръка,
10