поклонете се така
и с целувката ви, ето,
стихва — гледайте — морето!
Колко свежа утринта е!
Нейде дворско куче лае…
Припев от разни страни:
Бау! Бау!
…и приплясва със крилата
петльо, вестник на зората!
Припев от разни страни:
Кукуригу!“
ФЕРДИНАНД
Къде се раждат тези дивни звуци?
Във въздуха? Изпод земята нейде?…
Замлъкна. Туй е музика навярно
във чест на някой бог от този остров.
Когато край брега смъртта оплаквах
на своя татко, краля, тя долитна
над морските вълни и уталожи
гнева във тях и мъката във мене
със чара си. Последвах я, или —
по-право — тя притегли ме дотука,
но в миг заглъхна… Не, започва пак!
ПЕСЕН
„Дванайсет лакти под водата
гробът на баща ти скрит е:
чист корал са му ребрата,
бисер бял са му очите —
стана тялото му клето
скъпоценност във морето!
Чуй, звънят му в нежен рой
нимфите за упокой!
Припев от разни страни:
Дин! Дан! Дин! Дан!“
ФЕРДИНАНД
Туй помен е за моя скъп удавник,
не проста песен! Явно, че не е
от земен произход. Сега я чувам
над себе си!
ПРОСПЕРО
Реснистите завески
от своите очи вдигни, Миранда,
и ми кажи: какво съзират те?
МИРАНДА
Какво е туй? Навярно дух! О, боже,
оглежда се! Повярвайте ми, татко,
той взел е хубав вид. Но дух е, зная!
ПРОСПЕРО
Не дъще. Той се храни, спи, усеща
тъй, както ние с теб. Крушенец той е
от кораба и въпреки че носи
печата на скръбта — която е
молец за хубостта, — ти имаш право
да казваш, че е хубав. Своите близки
загубил е във бедствието той
и търси ги.
МИРАНДА
Аз бих могла да кажа,
че той е бог, защото нищо земно
тъй хубаво не знам!
ПРОСПЕРО (настрани)
Напредва, както
сърцето ми го иска. Ариел,
след два дни си свободен!
ФЕРДИНАНД
Несъмнено,
това ще е богинята, която
услаждаха тез звуци!… О, кажи ми
дали си жителка на този остров,
какво да правя в него и — най-важно,
макар да го поставям най-накрая —
девица ли си ти, или не си,
о, чудо?
МИРАНДА
Чудо — не; ала девица —
съм, вярвайте!
ФЕРДИНАНД
И моя роден говор!
О, небеса! Аз бих бил пръв сред всички,
да бяхме там, където се говори
на тоз език!
ПРОСПЕРО
А кралят на Неапол?
Какво ще правите, ако ви чуе?
ФЕРДИНАНД
Каквото правя и сега, учуден,
че вий го споменахте. Той ме чува
и туй ме прави скръбен: аз самият
съм кралят на Неапол. С тез очи,
които оттогаз не знаят отлив,
съзрях как царственият ми баща
загина в бурята!
МИРАНДА
О, боже мой!
ФЕРДИНАНД
С придворните си! Князът на Милано
с прекрасния си син11 загина също
пред моя поглед!
ПРОСПЕРО (настрани)
Князът на Милано
със по-прекрасната си дъщеря
те би опровергал, да беше време!
Едва видяха се, и размениха
любовни погледи… Ще литнеш скоро,
мой нежни Ариел, добре си действал!…
Към Фердинанд.
Две думи, господине! Вие май
уронвате честта си. Я, елате!
МИРАНДА
Защо му тъй говори той? Тоз момък
е третият човек, когото виждам,
и първият, от чийто лик гръдта ми
вълнува се! О, колко бих желала
баща ми да омекне!
ФЕРДИНАНД
Ако вий сте
девойка и сърцето ви не е
заето вече, аз ще ви направя
кралица на Неапол!
ПРОСПЕРО
Посмалете!
Две думички!
Настрани.
Плениха се взаимно,
но аз по пътя им ще сложа спънки,
че току-виж, от лекия успех
олекнала наградата им.
Към Фердинанд.
Стой!
11