Не издържа на влудяващото очакване, нито на тягостната гледка, затова гневно пришпори Леда и се понесе кат вихър по чакълестата алея. Покрай него профучаха опожарените стени на конюшнята. После дойде ред на пристройките за слугите, също сринати до земята. От стихията на пожара бе оцеляла единствено масивната триетажна къща, изцяло от зидан камък, както само преди две столетия са умеели да градят. Мародерите и погромаджиите са били принудени да се задоволят само с плячкосването и унищожаването на покъщнината, защото това, което завари изуменият княз, не беше вече дом, а голи стени със зейнали отвори — там, където някога бяха вратите и прозорците.
Господи, бяха отмъкнали дори високите дъбови врати откъм предната тераса! Нито едно стъкло не бе пощадено, нито едно растение в градината пред терасата не бе останало нестъпкано. Тримата мъже скочиха от седлата, неспособни да откъснат смаяните си погледи от изпокъртената фасада, след което се спогледаха мълчаливо, преди да поемат бавно по очуканите мраморни стъпала. Прекосиха верандата и се спряха на прага.
Някогашната фина мозайка в предверието беше надупчена от куршуми. В трапезарията завариха отвратителна картина — пепел, смесена с всевъзможни недоизгорели боклуци и човешки изпражнения, а зад тях разпилени парчета от металния обков на мебелите, които бяха устояли на огъня. Личеше си, че венецианските огледала бяха послужили на болшевиките като мишени за стрелба, а великолепния пейзаж от Каналето8 на стената в коридора на горния етаж беше варварски разпран с нож. Карим реши да си направи труда да преброи ударите, но след малко махна с ръка и се отказа. А Аполон за миг затвори очи, защото от гледката в устата му внезапно загорча, въпреки че това далеч не бе първата сцена на пълно унищожение, с която бе принуден да се сблъска през последните две години.
За кратко се поколеба, преди да поеме по стълбата към горния етаж — страхуваше се да не се натъкне на кървави следи в спалнята на графинята. Започна съвсем бавно да изкачва стъпалата, а преди най-горното се спря, след което тежко въздъхна, готов да посрещне най-мрачното си предчувствие.
От вратата към спалнята на Кити нямаше дори помен. Аполон се вцепени насред коридора, само очите му трескаво огледаха спалнята през зейналия широк отвор. В паметта му завинаги бе запечатан всеки детайл от някогашния прелестен интериор — от онези вълшебни три дни и нощи, когато за тях двамата външният свят бе изчезнал като с митическа пръчка. Спомняше си много ясно широкото легло под балдахина, изящната дърворезба около прозорците, през които бе съзерцавал декемврийските виелици. Тогава навсякъде тук ухаеше на нейния парфюм. Нямаше ъгълче и спалнята, където да не бе подредила вази с любимите й цветя. Въображението му непрестанно му бе припомняло думите й, стъпките й, мебелите зад гърба й и изящните й скъпоценности в ковчежетата за бижута.
Нищо, абсолютно нищо не бе останало от онази идилична атмосфера. Всички мебели бяха натрошени — вместо дърва за огрев, заедно със завесите, дамаските, драпериите и кувертюрите. Задигнали бяха дори килима от пода. В един от ъглите бяха захвърлени отломки от ковчежетата — неми свидетели на ужасяващи сцени на грабеж и насилие, които се бяха разиграли сред тези стени.
В един миг вниманието му бе привлечено от блещукането на нещо лъскаво край стъпкания параван за преобличане. Оказа се една от шнолите, с които Кити прихващате косите си. Той я допря до устните си, преди да я скрие в джоба си. Поне нямаше видими следи от кръвопролитие. Ужасеният княз още не знаеше дали тя е успяла да избяга, не знаеше дори дали въобще е оцеляла, но поне едно бе сигурно — не са успели да я убият в собствената й спалня, в собственото й легло. Защото и дотам се бе стигало по време на революцията. Но това хич не го успокои. Ако бе успяла да се спаси при първото им нахлуване, кой знаеше дали сега не бе попаднала в лапите им. Дали ще успее да я открие, преди да е станало безнадеждно късно? Или вече всичко е свършено и тя лежи, бездиханна, в някое разкаляно селско гробище?
Въздъхна мрачно, преди да се заеме с търсенето. Остатъкът от този тягостен ден тримата мъже посветиха само на претърсването на всичко наоколо, за да се доберат дори до най-незначителни следи, които биха могли да им помогнат при издирването й. Но окаяните къщурки на местните селяни бяха до една здраво залостени. Научиха поне, че червеноармейците бяха опустошили местността само преди една седмица. Съобщи им го една старица през вратата — никой не посмя да вдигне резетата при вида на тримата униформени непознати. Селяните, жестоко пострадали от реквизициите както на Бялата, така и на Червената армия, настръхваха още щом зърваха униформа.
8
Джовани Антонио Канал (1697–1768) — италиански живописец, сътворил ненадминати и до днес пейзажи от каналите на Венеция, откъдето получава и прозвището си Каналето. — Б.пр.