Вратата се отвори и на прага застана дядо.
— Отивам до Поп и Пърл за едно-друго. Искаш ли да дойдеш?
Поклатих глава, без да го погледна.
— Ще ти купя кока-кола — каза той.
— Не, благодаря — отвърнах аз, все така забил поглед в земята.
Илай Чандлър не би молил за милост и наказателния отряд, камо ли пък седемгодишно дете. Вратата се затвори и секунди по-късно моторът на камиона забръмча.
Тъй като се боях от предния двор, отидох в задния. До силоза, където трябваше да се настанят семейство Спрюл, имаше полянка, на която можеше да се играе бейзбол. Не беше толкова широка и дълга като игрището ми пред къщата, но беше достатъчно открита и стигаше до края на памука. Хвърлях над главата си колкото можех по-високо и не спрях, докато не хванах десет топки подред.
Отнякъде се появи Мигел. Той ме погледа една минута и от сценична треска аз изтървах три поредни. Хвърлих му топката леко, защото той нямаше ръкавица. Хвана я без усилие и ми я прати обратно. Аз я хвърлих във въздуха, ударих я в земята, вдигнах я с крак, хванах я и отново я запратих към него, този път малко по-силно. Миналата година бях научил, че много мексиканци играят бейзбол, а Мигел очевидно разбираше от тая игра. Ръцете му бяха бързи и плавни, а и хвърляше по-точно от мен. Подхвърляхме си топката няколко минути, а после Рико, Пепе и Луис се присъединиха към нас.
— Имаш ли бухалка? — попита Мигел.
— Естествено — отвърнах аз и хукнах към къщата да я взема.
Когато се върнах, при нас бяха дошли Роберто и Пабло и заедно с останалите подхвърляха топката ми във всички посоки.
— Ти удряш — каза Мигел и се зае с ръководството. Сложи на земята парче стара дъска на три метра от силоза и каза „хоум“. Останалите се пръснаха по инфилда. Пабло, в дълбокия център, беше до края на памука. Рико приклекна зад мен, а аз заех позиция в дясната страна на хоума. Мигел се засили да хвърли, за миг ме изплаши, а после метна една лека топка. Аз замахнах силно, но не улучих.
Пропуснах и следващите три топки, а после улучих няколко. Мексиканците се смееха и ме поздравяваха за всеки успешен удар, но не казваха нищо, когато не уцелвах. След няколко минути дадох бухалката на Мигел и двамата разменихме местата си. Започнах с бързи топки, но той не изглеждаше изплашен. Удряше линии и силни топки по земята, някои от които мексиканците хващаха лесно, а други просто оставяха. Повечето мексиканци бяха играли и друг път, но двама-трима никога не бяха хвърляли бейзболна топка.
Останалите четирима в плевнята чуха шума и дойдоха при нас. Каубой беше без риза, а панталоните му бяха навити до коленете. Изглеждаше с една глава по-висок от другите.
После Луис взе бухалката. Не беше опитен като Мигел и моето различно хвърляне лесно го подведе. За свое огромно удоволствие забелязах Тали и Трот да седят под един бряст и да гледат.
После дойде и татко.
Колкото повече играехме, толкова повече се разгорещяваха мексиканците. Викаха и се смееха на грешките на другите. Един господ знаеше какво си казваха за моето хвърляне.
— Да направим един мач — каза баща ми. Бо и Дейл бяха дошли, и те боси и голи до кръста. Попитахме Мигел и след няколко минути планиране решихме да играем мексиканци срещу американци. Рико щеше да бъде кетчер за двата отбора, а аз отново отидох в къщата, този път за ръкавицата на баща ми и другата ми топка.
Когато се върнах за втори път, Ханк се беше появил и беше готов за игра. Не ми се щеше да бъда в един отбор с него, но не можех да кажа нищо. Освен това не ми беше ясно какво ще прави Трот. А пък Тали беше момиче. Що за унижение — момиче в отбора. И въпреки това мексиканците бяха повече от нас.
След още уговорки решихме, че ние ще нападаме първи.
— При вас има малки — каза с усмивка Мигел.
Сложихме още дъски за бази. Баща ми и Мигел уговориха правилата, които бяха доста свободни при такова криво игрище. Мексиканците се пръснаха по базите и всички се приготвихме за игра. За моя изненада Каубой отиде до възвишението и започна да загрява. Беше слаб, но жилав и когато хвърляше топката, мускулите по гърдите и раменете му се издуваха и огъваха. Тъмната му кожа лъщеше от потта.
— Бива си го — каза тихо баща ми.
Неговите движения бяха плавни, хвърлянето — безупречно, но топката се изстреля от пръстите му право в ръкавицата на Рико. Каубой хвърляше все по-силно.
— Много е добър — каза баща ми и поклати глава. — Това момче е играло доста.
— Първо момичетата — каза някой. Тали взе бухалката и отиде до хоума. Беше боса, с навити до коленете тесни панталони и широка риза, стегната отпред на възел. Коремът й се виждаше. Отначало тя не погледна Каубой, но той определено си я зяпаше. Той пристъпи към хоума и хвърли първата топка слабо. Тали замахна и не улучи, но все пак замаха й си го биваше, поне за момиче.