— Трябва да видя какво става с магана.
Нямахме търпение да идем в града. Ами ако торнадото го беше сравнило със земята?
— Аз искам да видя църквата — каза баба.
— Вземете и мен — примолих се.
— Защо искаш да ходиш до църквата? — попита татко.
— Да видя дали торнадото не я е съборило.
— Хайде тогава — каза дядо и скочихме от столовете.
Чиниите бяха струпани неизмити в умивалника. За пръв път виждах такова нещо.
Пътят беше станал само кал, а на места водата беше отмила големи участъци от него. Пързаляхме се половин километър, докато не стигнахме до една голяма дупка. Дядо намали скоростта и се опита да прегази канавката вляво от пътя до памука на Джетьр. Камионът спря и затъна. Не можехме да помръднем. Татко се върна да докара трактора, а ние зачакахме. Както обикновено, аз бях в каросерията и имах много място за шаване. Майка ми седеше отпред с дядо и баба. По едно време баба каза, че май не е чак толкова добра идея да се ходи в града. Дядо само пуфтеше.
Когато баща ми се върна, той закачи една шестметрова верига за бронята и бавно ни изтегли от дупката. Мъжете решиха, че е най-добре тракторът да ни тегли чак до моста. Щом стигнахме, дядо откачи веригата и татко мина с трактора. После ние пресякохме реката с камиона. Мъжете сметнаха, че пътят от другата страна е още по-лош и затова отново закачиха веригата. Тракторът ни тегли три километра, докато не стигнахме до асфалт. Оставихме го и потеглихме към града, по-точно към онова, което беше оцеляло от него. Един бог знаеше какви разрушения ни чакат. Едва прикривах вълнението си.
Най-сетне стигнахме до шосето и когато завихме към Блек Оук, след нас на асфалта остана дълга кална диря. Питах се защо всички пътища не са асфалтирани.
Докато карахме, всичко изглеждаше нормално. Нямаше премазани дървета или наводнени ниви, нито пръснати на километри камънаци, нито пък големи дупки. Всички къщи си бяха на място. Полята пустееха, защото памукът беше мокър, но иначе животът продължаваше.
Застанал прав в каросерията, гледах над кабината и напрягах очи да зърна града. Скоро стигнахме. Маганът бръмчеше както обикновено. Бог бе опазил църквата. Магазините по главната улица бяха непокътнати.
— Слава богу — каза баща ми. Не че не се радвах, но можеше да е по-интересно.
Не бяхме единствените любопитни. Главната улица беше задръстена от хора и коли — нещо нечувано за понеделник. Паркирахме до църквата и щом се уверихме, че е непокътната, аз изтичах до магазина на Поп и Пърл, където имаше страшно много народ. Около мистър Ред Флечър се беше събрала цяла група и аз стигнах тъкмо навреме.
Мистър Ред, който живееше на запад от града, разбрал, че ще има торнадо, защото старото му куче се скрило под кухненската маса — много лош знак. Мистър Ред веднага се усетил и почнал да оглежда небето. Не се учудил, когато то притъмняло. Чул торнадото, преди да го види. То се спуснало изневиделица, тръгнало право към фермата му, и вилняло по земята достатъчно дълго, за да събори два кокошарника и да отнесе покрива на къщата. Парче стъкло ударило жена му и я порязало, така че си имахме истинска жертва. Чух как хората зад мен шепнеха развълнувано и се канеха да идат до фермата на Флечър да видят с очите си разрушенията.
— Как изглеждаше? — попита някой.
— Черно като въглищен прах — каза мистър Ред. — И гърмеше като товарен влак.
Това беше още по-вълнуващо, защото нашите бяха светлосиви, почти бели. Неговото било черно. Явно оттук бяха минали всякакви видове.
Мисис Флечър се появи до мъжа си с бинтована ръка и превръзка през рамо. Без да щем, я зяпнахме. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се строполи на тротоара. Тя показа раната си и получи много внимание, докато мистър Ред не осъзна, че е изгубил публиката си, пристъпи напред и продължи своята история. Каза, че торнадото се отлепило от земята и заподскачало. Той се качил в камиона си и се опитал да го последва. Гонил го посред градушката и аха-аха да го настигне, когато то завило.
Камионът на мистър Ред беше по-стар от дядовия. Слушателите почнаха да се споглеждат недоверчиво. Исках някой възрастен да попита: „И какво щеше да направиш, ако го беше хванал?“ Мистър Флечър рече, че се отказал да го гони и се върнал да види какво става с жена му. Когато го зърнал за последен път, торнадото се било насочило право към града.
По-късно дядо ми каза, че мистър Флечър лъже дори когато истината е по-интересна.