— Зная — прошепвам. — Не отричам, че той трябваше да действа в ужасни времена, че извърши ужасни неща. Изповяда ги пред свещеника си и се помоли за прошка за тях. Нямаш представа колко се измъчваше от нещата, които е бил принуден да стори. Но съм сигурна, че не е заповядал да убият братята ми.
— Тогава Хенри няма да открие нищо при претърсването на Тауър — отбелязва тя. — Ако Ричард не ги е убил, няма да има тела, които Хенри да изнесе оттам. Навярно и двамата са живи, скрити някъде в Тауър или в къщите наблизо.
— И какво ще направи Хенри тогава? Ако ги открие живи? — Чувствам как това предположение ме оставя без дъх. — Какво би направил, ако те се появят и кажат, че са ги скрили, че са били скрити на сигурно място, те, нашите момчета, през цялото това дълго време?
Усмивката на майка ми е печална и бавна като отронена сълза.
— Ами ще му се наложи да ги убие — казва тя простичко. — Ако намерим синовете ми живи сега, той би ги убил начаса и би приписал вината на Ричард. Ако открие синовете ми живи, ще трябва да ги убие, за да задържи трона, точно както баща ти уби стария крал Хенри, за да вземе трона. Разбира се, че би го сторил. Всички знаем това.
— Наистина ли би го направил, как мислиш? Би ли могъл да стори такова ужасно нещо?
Тя свива рамене.
— Мисля, че би се заставил да го стори. Не би имал избор. Иначе би се оказало, че е рискувал напразно живота и армията си. Би се оказало, че майка му е прекарала напразно живота си в кроежи и че дори се е омъжила напразно. Да, ако Хенри някога открие брат ти Едуард жив, ще го убие на мига. Ако открие брат ти Ричард, ще трябва да го умъртви. За него това не би било нищо повече от продължение на стореното при Бозуърт. Ще намери някакъв начин да успокои съвестта си. Този млад мъж е живял под сянката на меча от момента, в който още като четиринайсетгодишно момче избяга от Англия, до деня, когато пристигна у дома да се бие за правото си над трона. Никой не знае по-добре от него, че всеки претендент за трона трябва да бъде убит начаса. Един крал не може да пощади живота на един претендент. Никой крал не може да позволи на един претендент да живее.
Придворните на Хенри отиват с него в Тауър, все повече и повече мъже се стичат под знамето на Тюдор сега, когато той триумфира. Научаваме от клюките по градските улици за множеството награди, раздавани от трона на Тюдорите — Хенри разпределя плячката от Бозуърт в дните преди коронацията си. Майка му получава обратно всичките си земи и богатства; спохожда я величието, за което винаги е претендирала, но на каквото не се е наслаждавала никога досега. Съпругът ѝ, Томас, лорд Станли, е удостоен с титлата граф на Дерби и е назначен за велик конетабъл2 на Англия, като награда за големия си кураж да гледа в две посоки едновременно, като двуличен предател, какъвто е всъщност. Зная, защото го чух да полага клетвата, чух как обеща предаността си, безусловната си вярност на моя Ричард; видях го да пада на колене и да се кълне в привързаността си, като дори предложи сина си като залог за своята вярност. Закле се, че брат му, цялото му семейство са верни поданици на Ричард.
Но онази сутрин на Бозуърт Фийлд той и сър Уилям седели на конете си с могъщите си армии зад тях и чакали да видят в чия полза ще се развие битката. Когато видели Ричард да се втурва в сърцето на битката, сам, устремил се към Хенри като летящо копие, братята Станли, лорд Уилям и сър Томас, действайки като един човек, връхлетели върху него в гръб, с вдигнати мечове. Тогава те спасили Хенри, и повалили на земята Ричард, когато той само след броени мигове е щял да прониже с меча си сърцето на Хенри Тюдор.
Сър Уилям Станли вдигнал шлема на моя Ричард от калта, изтръгнал бойната корона и поднесъл златния обръч на Хенри: най-ужасното дело в един изпълнен със злодеяния ден. Сега, в знак на признателност към послушното си кученце, Хенри назначава сър Уилям за свой шамбелан, целува го по двете бузи, обявява, че те са новата кралска фамилия. Заобикаля се с представители на рода Станли, прелива от благодарност към тях. С един триумф се е сдобил едновременно с престол и със семейство. Неразделен е с майка си, Маргарет, а зад гърба ѝ, винаги на половин крачка разстояние, е преданият ѝ съпруг, лорд Томас Станли, а на още половин крачка зад него е брат му сър Уилям. Хенри се наслаждава на верността на тези новооткрити сродници, които са поставили своето момче на престола, и знае, че най-сетне е в безопасност.
Чичо му Джаспър, който споделяше изгнанието му и не губеше вяра в каузата на Тюдорите още от раждането на Хенри, също е там, възнаграден за дълготрайната си вярност с дял от плячката. Той получава обратно титлата си, връщат му и земите; ще може да си избере пост в управлението на страната. Всъщност получава дори още повече от това. Хенри пише на леля ми Катрин, вдовицата на вероломния Бъкингамски херцог, и ѝ нарежда да се приготви за повторна женитба. Джаспър ще получи нея и състоянието на Бъкингам. Изглежда, че всички жени от рода Ривърс са част от военната плячка. Тя носи в ръка писмото, когато идва да види майка ми в скромните ни покои в двореца Уестминстър.
2
Конетабъл — висша длъжност в средновековните кралски дворове, върховен предводител на всички войскови части, стражи и пр., отговарящи за вътрешния ред в страната. — Б.р.