— Значи нямаш нищо общо с тези хроники?
— Не, но съпругата ми определено е била основният източник. Имам въпрос: проследено ли е момиченцето Любопитка?
— Не.
— Точно нея трябва да потърсим. Тя е единственият значим оцелял!
— Ще го кажа на Господарката, но вече нямаме време за това. След няколко дни Адът ще се отвори ей там!
Зачудих се дали Ловеца е успял да засади филиза. Когато река Трагика стигне могилата, от него ще има голяма полза, няма що. Смел ход, но глупав, Ловец!
Скоро обаче ефектът от усилията му стана забележим. Когато успях да предам въпроса на Боманц за Любопитка, Господарката попита:
— Забеляза ли климата?
— Не.
— Подобрява се. Филизът е укротил способността на съпруга ми да влияе на времето. Твърде късно, разбира се. Ще минат месеци, докато течението на реката спадне.
Тя беше потисната и само кимна, когато Й съобщих каквото Боманц имаше да Й казва.
— Толкова ли е зле? Нима сме победени още преди да започнем войната?
— Не, но цената на победата се повишава и не ми се иска да я плащам. Не знам дори дали ще мога.
Стоях озадачен и очаквах разяснение, но не получих такова.
След известно време Тя добави:
— Седни, Знахар!
Настаних се в посоченото ми кресло, близо до ревящото огнище, щателно подхранвано от Чудака. Скоро Господарката го отпрати, но отново не ми каза нищо повече.
— Примката се затяга все повече — прошепна Тя след време, а малко по-късно добави: — Боя се да пипам възела!
54.
Вечер у дома
Дните отминаваха.
Търсачите ни не откриха нищо особено и Господарката прекрати всички проучвания. Често се съвещаваше с Покорените, но мен не ме канеха на срещите, а също и Боманц. Хромия участваше само когато му наредяха да напусне стаята ми.
Отказах се от опитите си да спя там и се преместих при Гоблин и Едноокия. Дотолкова ме плашеше Покорения. Да деля една стая с тези двамата беше все едно да живея в разгара на въстание.
Състоянието на Гарвана не се променяше и той си оставаше забравен от всички, освен от верния Чудак. Мълчаливия наминаваше от време на време по заръка на Глезанка, но не проявяваше особен ентусиазъм.
Едва тогава осъзнах, че Мълчаливия изпитва към нашата Роза не само вярност и желание да я защитава. Но как да изрази чувствата си, след като мълчанието му беше наложено по силата на повече от обет?
Така и не можах да открия кои от сестрите са били близначки. Както и предполагах, Ловеца не се сдоби с допълнителна информация от регистрите на ражданията. Чудо беше, че постигна и предишния си успех, като се имаше предвид колко щателно магьосниците прикриваха следите си.
Гоблин и Едноокия се опитаха да го хипнотизират с надеждата да раздвижат древните му спомени, но беше все едно да търсиш призраци в гъста мъгла.
Покорените се опитваха да отклонят река Трагика. Струпаха лед по западния бряг и отклониха течението, но се престараха и се образува водовъртеж, който заплашваше да вдигне нивото на реката. Двата дни усилия ни спечелиха едва десетина часа.
От време на време около Могилните земи се появяваха големи следи и скоро изчезваха под навалелия сняг.
Макар че небето се проясни, температурите спаднаха. Снегът нито се топеше, нито замръзваше — един от номерата на Покорените. Вятърът от изток непрестанно го разнасяше.
Чудака намина да ми съобщи:
— Господарката иска да ви види, господине. Незабавно!
Прекъснах играта на тонк34 с Гоблин и Едноокия. Поне засега всичко се бе забавило, с изключение на самото време. Нямаше какво повече да сторим.
— Господине — обади се Чудака, когато излязохме от обсега на останалите, — бъдете внимателен!
— Хм?
— В лошо настроение е!
— Благодаря!
Отбелязах си предупреждението му, но и аз самият бях в достатъчно лошо настроение, та не трябваше и Тя да ми го влошава допълнително.
Покоите Й бяха преобзаведени. Подът беше застлан с килими, а гоблени освежаваха стените. Голямо канапе заемаше пространството пред огнището, където с приятно припукване горяха цепеници. Обстановката изглеждаше щателно замислена — дом, за какъвто човек мечтаеше, а не просто жилище.
Тя седеше на канапето.
— Ела при мен! — помоли, без да погледне кой е влязъл. Насочих се към един от столовете. — Не, ела тук — при мен!