— Няма значение. Пак влизам в ролята на подозрителен Страж. Трябваше да станем адвокати — и двамата. Имаме вкус за споровете.
— Може и да си прав. Напоследък прекарвам доста време в чудене какво правя тук!
— И какво точно правиш тук, Боманц?
— Ами, щях да ставам заможен. Канех се да изучавам старите книги, да разкрия няколко богати гроба и да се върна във Веслоград, за да изкупя превозваческия бизнес на чичо си…
Боманц разсеяно се запита каква ли част от това фалшиво минало приема Бесанд. Беше живял с него толкова време, че сега си спомняше дори някои измислени случки като истински, освен ако не се напънеше по-сериозно.
— И какво стана?
— Мързел. Най-обикновен старомоден мързел. Открих, че има голяма разлика между мечтите, постигането им и реалната работа. По-лесно се оказа да копая само колкото да мине времето и да прекарвам остатъка в излежаване…
Боманц кисело се намръщи. Кажи-речи беше напипал истината. Изследванията му бяха всъщност частично извинение, за да не работи здраво. Просто му липсваше мотивацията на Побойника.
— Не си живееш чак толкова зле. Имаше една-две лоши зими, докато Стенс беше още бебе, но всички минаваме през такива периоди. Протегната за помощ ръка тук-там и всички оцеляваме… А, ето я! — Бесанд посочи към небето над Могилните земи.
Антикварят възкликна изумено. Беше точно каквато си я представяше в сънищата си.
— Ефектна е, а?!
— Почакай да се приближи още! Ще запълва половината небе!
— И е хубава…
— Поразителна, бих казал. Но е и вестител, лошо знамение. Старите писатели казват, че ще продължава да се връща, докато Властелина не бъде освободен.
— Живял съм със старите книги по-голямата част от живота си, Бесанд, но дори на мен ми е трудно да повярвам, че има зрънце истина. Почакай! Същото страховито усещане ме полазва и край Могилните земи. Но просто не съм убеден, че онези твари могат да се надигнат след четиристотин години в гроба.
— Бо, може и да си искрен. Ако си, приеми един съвет. Когато си тръгна, тръгни си и ти: Вземи си телекурските неща и тръгни за Веслоград!
— Започваш да звучиш точно като Стенс.
— Сериозно говоря. Дойде ли на мястото ми някое невярващо хлапе, Адът ще се стовари над нас. Буквално. Махай се, докато още можеш!
— Сигурно си прав. Мислех си да се върна. Но какво да правя? Вече не познавам Веслоград. Както Стенсил го описва, ще се загубя… По дяволите, сега домът ми е тук. Никога не съм го осъзнавал. Тази дупка ми е дом…
— Знам какво имаш предвид!
Боманц погледна към грамадното сребърно острие в небето. Съвсем скоро…
— Какво става там? Кой е? — разнесе се откъм задния вход на къщата. — Махай се, чу ли? Ще викна Стражата!
— Аз съм, Жасмин!
Бесанд се засмя.
— И Наблюдателя, госпожо. Стражата вече е тук!
— Бо, какво правиш?
— Говоря си. Гледам звездите.
— Аз ще тръгвам вече — обади се Наблюдателят. — Ще се видим утре.
По тона му Боманц отсъди, че „утре“ ще е ден за обичайния тормоз.
— Внимавай! — И се намести на росното задно стъпало, като остави студената нощ да го обгърне.
В Старата гора пееха птички. Гласовете им отекваха самотно. После щурец застърга оптимистично, а влажният ветрец едва размърда останките от косата на антикваря. Жасмин излезе и седна при него.
— Не можах да заспя — каза й той.
— Аз също!
— Сигурно е заразно… — Погледна към опашатата звезда, поразен от внезапно déjà vu12. — Помниш ли онова лято, когато се преместихме тук? Когато стояхме до късно, за да видим кометата? Беше нощ като тази!
Тя го хвана за ръката и преплете пръсти с неговите.
— Четеш ми мислите. Първият ни месец заедно. Тогава бяхме глупави деца, знаеш ли?
— Все още сме същите, дълбоко в нас.
11.
Могилните земи
Гаргата вече нямаше затруднения с разплитането на историята. Когато си гледаше работата, разбира се. Но все по-често и по-често се отвличаше по онази стара копринена карта. Тези странни Древни имена. На телекуре имаха смисъл, липсващ в съвременните езици. Ловеца на души. Приносителя на бури. Лунния хищник. Обесения. Изглеждаха много по-могъщи на стария език.
Но те всички бяха мъртви. Единствените оцелели сред великите бяха Господарката и чудовището, което бе подело всичко — все още заровено там под земята.