Той тъкмо беше отворил досега загадъчната си кутия. В нея се намираше малък арсенал. Провери оръжията си и един нож с дълго острие не го задоволи, така че започна да го търка с точилен камък.
Колко ли пъти Гарвана бе правил същото през кратката година, която прекара с Отряда?
Спускането на кита беше внезапно. Брестака и Лейтенанта минаха между нас, като ни подканваха да слизаме по-бързо. Сержантът сподели нарежданията си:
— Дръж се до мен, Знахар! Ти също, Ловец! Едноок, да чувстваш нещо там долу?
— Нищичко. Гоблин вече е наложил заклинанието си за сън и стражата им ще хърка здраво, когато се приземим.
— Е, ако не хърка, ще е вдигнала тревога — промърморих. Проклятие, не съм ли черногледец17, а?
Кацнахме без никакви проблеми. Братята ни се спуснаха по хълбока на вятърния кит. Разпръснаха се, сякаш този район е бил вече подложен на разузнаване. Може и тъй да е станало, докато съм се цупил на Глезанка.
Нямах какво друго да правя, освен да следвам указанията на Брестака.
Началото на нашите занятия ми напомни за друго едно нападение над казарми — много отдавна, на юг от Морето на изтезанията, когато се записахме на служба при Господарката. Тогава изклахме Градските кохорти на Берил, един от Градовете на скъпоценните камъни, докато нашите магьосници ги държаха унесени…
Не е работа, на която се наслаждавам, честно казано. Повечето от войниците бяха просто хлапета, записали се в армията, защото искаха да вършат нещо смислено. Но ни бяха врагове, а и ние целяхме да оставим величествена следа от присъствието си. Вероятно по-величествена, отколкото според мен Глезанка би наредила или би замислила изобщо.
Небето започваше да изсветлява. Не оцеля нито един от целия гарнизон, като изключим може би няколко дезертьори, измъкнали се за през нощта. Навън, пред главния вход на казармите, които се намираха доста далеч от землището на Ръждоград, Брестака и Лейтенанта безмилостно раздаваха команди: Бързо, бързо. Има още работа! Този отряд да разбие колоната на Покорения. Онзи отряд да нахлуе в щаба на поделението. Другият да събере материал за подпалване на казармените постройки. Друг един пък да претърси щаба на Хромия за документи. Бързо, бързо! Трябва да се махнем, преди Покорените да се върнат. Глезанка не може да им отвлича вниманието непрестанно.
Някой се издъни. Естествено — винаги става така. Подпалиха една от казармите по-рано от предвиденото и се вдигна дим.
А както скоро научихме, в самия град беше базирано още едно поделение. За минути ескадрон на коне галопираше към нас и последва втора поредна издънка — портите не бяха обезопасени.
Почти без предупреждение конницата нахлу между нас.
Крещяха мъже. Дрънчаха оръжия. Летяха стрели. Конете цвилеха. Хората на Господарката се измъкнаха, намалели наполовина.
Сега Брестака и Лейтенанта със сигурност се разбързаха — тези момчета отиваха да повикат помощ.
Само че докато ние помитахме имперските войници, вятърният кит излетя. Сигурно половин дузина от нашите успяха да се покатерят на гърба му. Той се издигна, колкото да не задира покривите и се насочи на юг. Светлината не беше още достатъчно силна, за да издаде присъствието му.
Можете да си представите какви ругатни и крясъци отнесе. Дори Псето Жабоубиец намери енергия да заръмжи. Аз отстъпих, за да се предпазя, ударих си задника в едно подпорно перило и седнах там, клатейки глава. Малцина от нашите пуснаха стрели след чудовището, но то не ги забеляза.
Ловеца се облегна на перилото до мен. Аз изсумтях:
— Човек не би си и помислил, че толкова голяма твар може да се окаже страхливец!
Исках да кажа, че един вятърен кит спокойно би разрушил цял град.
— Не приписвай мотиви на същество, което не разбираш. Почакай да видиш какви причини си има!
— Какво?
— Не причини… не знам точната дума! — Напомняше ми за четиригодишно дете, което се мъчи да обясни труден термин. — Намира се далеч от познатите му земи, отвъд границите, които враговете му вярват, че може да премине. Бяга от страх, че ще го видят и тайната ще бъде издадена. Никога не си е имал работа с хората. Как да си спомни за тях в толкова отчаян миг?
Вероятно беше прав. Но в момента повече се интересувах от него самия, отколкото от теорията му, върху която щях да разсъждавам след като се успокоя. Въпросът е, че той се изказа така, сякаш идеята му е голяма и невероятно трудна за преглъщане хапка.
17
На английски името на Знахаря —