Выбрать главу

— В отвратително добро здраве е. Отегчен е от университета. Чети нататък. Чака те изненада!

— Побойника беше тук — подметна Боманц, пристъпвайки ухилено от крак на крак.

— Този крадец? — озъби се Жасмин. — Нали не си забравил да си поискаш парите?

Дебелото й, увиснало лице бе застинало в гримаса на вечно неодобрение. Устата й се отваряше само по този повод.

— Донесе писма от Стенс. Ето! — и докато й подаваше кесията, не можа да се сдържи: — Момчето се прибира вкъщи.

— Вкъщи ли? Че как тъй? Нали си има работа в университета?

— Взима си едногодишната почивка. Идва за лятото.

— Защо?

— Да се види с нас. Да помогне в магазина. Да се измъкне оттам, за да довърши дисертацията си…

Жасмин се размърмори. Не прочете писмата. Не беше простила на сина си, задето споделя интереса на баща си към Владичеството.

— Онова, което ще прави всъщност, е да ти помага да си пъхаш носа наоколо там, където не бива, нали?

Боманц хвърли колеблив поглед към витрините на магазина. Живееше в състояние на напълно осъзната параноя.

— Сега е Годината на кометата. Призраците на Покорените ще се надигнат да скърбят за отминаването на Владичеството.

Това лято щеше да отбележи десетото завръщане на опашатата звезда, появила се в часа на падението на Властелина. Десетте, Които Били Покорени, щяха да се проявят особено силно.

Боманц стана свидетел на прехода на кометата през онова лято, когато дойде в Старата гора — много преди раждането на Стенсил. Могилните земи бяха впечатляващи с ходещите из тях призраци.

От възбуда го присви стомахът. Жасмин не би го оценила, но това беше лятото. Краят на дългото издирване. Липсваше му само един ключ. Стига да го намереше, щеше да осъществи връзка и да започне да трупа печалби, вместо само да влага в бездънната яма.

Жена му изсумтя.

— Защо ли се забърках в това? Мама ме предупреждаваше!

— За Стенсил говорим, жено! За единствения ни син.

— Ах, Бо, не ме мисли за жестока дъртофелница. Разбира се, че ще го приветствам с отворени обятия. Не го ли обичам и аз, а?

— Няма да пострадаш, ако го покажеш! — Боманц огледа стоката си. — Останаха ми най-ужасните боклуци. Тези стари кости болят само при мисълта за това какво копаене ме чака!

Вярно, гърбът вече го наболяваше, но духът му се рееше високо. Зареждането беше удобно извинение да се мотае в покрайнините на Могилните земи.

— Няма по-добър момент за начало от сега!

— Опитваш се да ме махнеш от къщата ли?

— И това не ще навреди, даже никак!

Боманц с въздишка огледа магазина си. Няколко изгнили от времето дреболии, счупени оръжия, череп, който не можеше да се продаде, защото му липсваха триъгълните вдадености, типични за офицерите от Владичеството. Колекционерите не се интересуваха от костите на редниците или последователите на Бялата роза.

И все пак е любопитно, помисли си той. Защо се интересуваме чак толкова от злото? Бялата роза е проявила много по-голям героизъм от Властелина или Покорените. А са я забравили всички, освен хората на Наблюдателя. И най-простият селяк ще изброи по име поне половината Покорени. Могилните земи, където злото лежи неспокойно, са под охрана, а гробът на Бялата роза е изгубен във времето.

— Нито тук, нито там — промърмори Боманц. — Време е да се запътя към полето. Ето. Ето! Лопата. Божествена пръчка2. Торби… Може би Побойника беше прав. Май трябва да си взема помощник. Четки… Нужна ми е помощ да събера този багаж! Теодолит3. Карти. Да не ги забравя. Какво друго? Маркировъчни лентички. Разбира се. Този проклет Мен Фу!

Той пъхаше вещите в торба и окачваше снаряжение навсякъде по себе си. Грабна лопатата и греблото, и теодолита.

— Жасмин! Жасмин! Отвори ми проклетата врата!

Жена му надникна през завесата, която отделяше жилищните им помещения.

— Първо трябваше да си я отвориш, проклет да си! — и се затътри през магазина. — Някой ден, Бо, ще вземеш да се организираш както трябва! Сигурно ще е денят на погребението ми!

Боманц се измъкна на улицата, като продължаваше да мърмори:

— Ще се организирам в деня, когато умреш. Ще си живея къде-къде по-добре! Искам те в земята, преди да си промениш мнението!

вернуться

2

Другото название на радиестезичния прът за откриване на вода и скрити съкровища. — Б.пр.

вернуться

3

Оптичен инструмент за измерване на хоризонтални и вертикални ъгли, използван в геодезията, астрономията и др. — Б.пр.