Започнах да се изчервявам. През годините, докато бягахме от армиите на Господарката, те ни бяха настигали няколко пъти. Кралският мост беше най-ужасният. Над сто братя паднаха там. И за мой срам на това място изоставих Аналите, заровени на речния бряг. Четиристотин години история на Отряда бяха изгубени…
Но просто не можехме да носим повече багаж. Документите, които сега държахме в Дупката, бяха жизненоважни за бъдещето ни. Предпочетох да взема тях вместо Аналите. Но съвестта често ме гризе — трябва да отговарям пред сенките на отдавна загинали братя. Тези Анали бяха самият Черен отряд. Докато съществуваха те, и Отрядът беше жив.
— Все бягаме и бягаме, и тъй ще продължи и занапред. Така е писано!
Тя се усмихна, развеселена.
— Прочетох твоите Анали, Знахар! И новите, и старите!
Заех се да хвърлям подпалки в жарта от огъня. Не сънувах.
— Взела си ги?
До този миг бях заглушавал гласа на вината с обещания да ги прибера отново.
— Намериха ги след битката. Така че стигнаха до мен и останах доволна. Ти си честен, като истински хроникьор!
— Благодаря. Опитвам се!
— Ела в Чар! Заделила съм за теб място в Кулата. Оттам ще можеш да виждаш плановете ми в цялост!
— Не мога.
— Не съм в състояние да те защитя там, където си. Ако останеш, ще трябва да се сблъскаш с всичко, което очаква приятелите ти Бунтовници. Хромия командва това нападение и няма да му се меся. А той не е какъвто беше. Ти го нарани, а и за да бъде спасен, понесе още повече болка. Не ти е простил, Знахар!
— Знам!
Колко пъти в сегашния ни разговор беше използвала името ми? При всичките ни връзки през годините, го бе споменала само веднъж.
— Не го оставяй да те хване!
Лека, извратена вълна от хумор се надигна в гърдите ми като стомашна киселина.
— Ти си истински провал, Господарке!
Хванах я неподготвена.
— Колкото съм глупав, записах романтичните си мисли в Аналите. Ти си ги прочела. Знаеш, че никога не съм те описвал като „черна“. Не. Мисля, че така бих описал съпруга ти. Подозирам, че подсъзнателно усещам истината, която лежи под глупостите в онези есета.
— Така ли?
— Не смятам, че си зла. Според мен само се опитваш да се държиш по подобаващ начин. Независимо от злините, които си сторила, част от онова дете е останала недокосната. Все още гори искрицата, която не можеш да угасиш! — Тя не ми противоречеше и се осмелих да кажа и още: — Мисля, че за теб съм благороден порив, с който да удавиш доброто в себе си. Прочела си Аналите и знаеш как приятелят ми Гарвана спаси дете, което се превърна в Бялата роза. Знаеш и до каква степен затъна той, след като посвети целия си живот под знамената на едничката си благородна цел21. Извърши много повече злини, отколкото, според мен, щеше да стори, ако напълно бе лишен от добродетели. Хвойноград щеше още да съществува. А също и той…
— Хвойноград беше цирей, на който му е минало времето за пукане. Не съм дошла да ми се подиграваш, лечителю! Няма да ме накараш да изглеждам слаба дори и пред един-единствен свидетел.
Приготвих се да възразя.
— Защото знам, че и това ще влезе в Аналите ти.
Тя ме познаваше твърде добре — е, нали ме бе изправяла пред Окото.
— Ела в Кулата, Знахар! Не изисквам да полагаш клетва!
— Господарке…
— Дори Покорените са обвързани със смъртоносни клетви. А ти ще останеш свободен. Прави онова, в което си най-добър — лекувай и записвай истината. Както правиш и навсякъде другаде. Твърде си ценен, за да се похабяваш в пустошта!
Виж, с това бях готов да се съглася от все сърце. С удоволствие щях да натрия носовете на някои хора с това изказване.
— Я пак?
Тя послушно щеше да изпълни молбата ми, ако не бях вдигнал предупредително ръка. Бях говорил на себе си, не на нея. Стъпки ли чувах?
Да. Някакво едро същество се приближаваше бавно и предпазливо.
Тя също го усети. Едно примигване и вече Я нямаше, а заминаването Й изсмука нещо от съзнанието ми. Отново не бях сигурен дали не съм сънувал, макар че всяка дума оставаше запечатана неизтриваемо в главата ми като издълбана върху каменна плоча.
Метнах няколко клонки в огъня, отстъпих в една пукнатина и вдигнах кинжала, който беше единственото оръжие, взето от мен този път.
Съществото се приближи, после спря. Пак тръгна напред и сърцето ми се разтупка. Нечия сянка навлезе в светлината на огъня…
21
В „Надвисналата сянка“, за да издържа Глезанка и за да я спаси от Господарката, Гарвана извършва куп убийства и продава тела на Черния замък, който всъщност представлява портал за възкресението на Господаря. — Б.пр.