Но все пак си оставах на твърда позиция. Гоблин и Едноокия бяха известни личности. Вярно, аз също, но както посочих, не изпъквам физически.
Глезанка подаде знак:
Опасността ще ти осигури съдействието им!
Скрих се в последното си укрепление:
— Господарката ме посети през онази нощ, докато бях навън, Глезанке! Тя ще ме търси!
Предводителката ни се замисли за момент и отново заръкомаха:
Това не променя положението. Трябва да се сдобием с последната част от историята, преди Покорените да нападнат!
За това беше права, но…
Ще идете тримата. И внимавайте!
Ловеца следеше разговора с помощта на Мускуса. Предложи:
— И аз искам да отида. Познавам севера, особено Великата гора. Там си заслужих името…
Зад гърба му Псето Жабоубиец се прозя.
Знахар? — попита ме Глезанка.
Все още не се бях съгласил да тръгна. Така че й върнах топката:
— От теб зависи!
Един боец ще ти е от полза — подаде знак тя. — Кажи му, че приемаш!
Мърморих и се оплаквах, но се обърнах към Ловеца:
— Тя смята, че трябва да дойдеш!
Той остана доволен.
След като Глезанка беше удовлетворена, то и аз трябваше да съм. Въпросът беше уреден. В дневния ред следваше докладът на Въжаря, който смяташе, че Щавача е узрял за нападение като това в Ръждоград.
Пених се и се ядосвах, но никой не ми обръщаше внимание с изключение на Гоблин и Едноокия. Двамата ме гледаха по начин, подсказващ, че ще има да се разплащам за нанесените им обиди.
Никакви глупости и отлагане. Тръгнахме четиринадесет часа по-късно. Всичко вече беше подготвено. Измъкнаха ни от леглата малко след полунощ и бързичко се озовах горе, до корала, загледан в спускането на малък вятърен кит. Един говорещ камък се домъкна зад гърба ми и ме инструктира как да се грижа за превозвача ни и да гъделичкам егото му. Не му обърнах внимание. Всичко ставаше твърде ударно. Направо ме напъхаха в седлото, преди да съм решил дали искам да тръгна. Изоставах от събитията.
Бях си взел оръжията, амулетите, парите и храна. Всичко, от което щях да имам нужда. Същото се отнасяше и за двамата магьосници, които се бяха снабдили с допълнителен арсенал от тавматургични22 джунджурии. По плана трябваше да купим каруца с впряг, след като китът ни остави в тила на врага. Оплаках се, че ако съдим по помъкнатите от тях боклуци, ще ни трябват поне две талиги.
Ловеца обаче пътуваше почти без нищо. Носеше си храна и оръжия, подбрани от онези на разположение — но беше взел псето си.
Вятърният кит се издигна. Нощта ни обгърна и се почувствах изгубен. Не бях получил дори прегръдка за сбогом.
Тварта се понесе натам, където въздухът беше леден и разреден. На изток, юг и северозапад забелязах блясъка на бурите на промяната. Срещаха се все по-често.
Предполагам, че вече му хващах цаката на ездата върху вятърен кит. Треперейки, се сгуших колкото е възможно, пренебрегнах Ловеца, който беше готов да дрънка до безкрай за дреболии и бързо заспах. Когато отворих очи, Ловеца се бе надвесил на сантиметри над мен и ме разтърсваше.
— Събуди се, Знахар! — повтаряше непрестанно. — Събуди се! Едноокия казва, че сме загазили!
Надигнах се, като очаквах да видя около нас да обикаля Покорен.
Да, бяхме обградени, само че от четири кита и цял орляк скатове.
— Те пък откъде дойдоха?
— Появиха се, докато спеше.
— И какъв е проблемът?
Ловеца махна с ръка към онова, което — според мен — би трябвало да наричаме „дясно на борд“ в момента.
Буря на промяната, която тъкмо възникваше.
— Просто се появи от нищото — обясни Гоблин, като се присъедини към нас. Беше твърде притеснен, за да си спомни, че ми е ядосан. — И изглежда доста зле, а силата й се покачва!
Засега бурята на промяната беше само четиристотин метра в диаметър, но пастелно-бляскавата стихия в сърцевината й подсказваше, че ще се разраства бързо и ужасяващо. Докосването й щеше да бъде по-драматично от нормалното. Разноцветните светкавици багреха странно лицата на хората и телата на вятърните китове. Конвоят ни промени курса си. Китовете не са толкова уязвими като хората, но предпочитат да избягват неприятностите, когато е възможно. Беше ясно обаче, че поне периферията на чудовищната стихия ще ни докосне.