Минахме над тях, а проблясъците и пожарите осветяваха корема на превозвача ни. Ако в бъркотията някой ни е забелязал, съмнявам се да са познали къде отиваме. Гоблин и Едноокия не засякоха интерес към друго, освен към оцеляването…
Представлението продължи, докато изгубихме града от поглед. Гоблин каза, че са накарали Шепота да побегне, прекалено заета да спасява собствения си задник, за да мисли за хората си.
— Радвам се, че досега не са ни причинявали такова чудо — обадих се.
— Може да се направи само веднъж — възпротиви се Гоблин. — Следващия път ще са подготвени.
— Готов бях да се закълна, че и сега ще са готови, като се има предвид Ръждоград!
— Може би Шепота има проблеми с егото си!
Никакво „може би“. Работил съм с нея. Това й е слабото място. Сварихме я неподготвена, защото вярва, че всички се боим твърде много от нея. В крайна сметка нали е най-умната сред Покорените!
Могъщият ни жребец се втурна нататък в нощта, задминавайки звездите с гъргорещо и бълбукащо тяло. Напяваше си, а аз започнах да чувствам прилив на оптимизъм.
Призори се спуснахме в един каньон във Вятърния окръг. Още една голяма пустиня, но за разлика от Равнината, тази е нормална. Просто голяма пустош, където ветровете не спират да духат. Похапнахме и спахме. Когато падна нощта, продължихме пътуването си.
Напуснахме пустинята южно от Мъжеград и завихме на север над Гората на облака, като избягвахме селищата. Отвъд грамадния лес обаче вятърният кит се приземи и оттук нататък ни се налагаше да се справяме сами.
Щеше ми се да изминем целия път на гърба му, но тези твари и Глезанка бяха склонни да рискуват само дотук. По-нататък земите бяха гъсто населени. Не можехме да се надяваме, че ще кацнем и ще прекараме дневните часове незабелязани. Така че щяхме да пътуваме по старомодния начин.
Свободната република Розоград се намираше на около тридесет километра.
Розоград винаги е бил свободен — републиканска плутокрация23. Дори Господарката не бе сметнала за необходимо да променя традицията. По време на северните кампании наблизо се разигра една голяма битка, но бойното поле бе избрано не от нас, а от Бунта. Ние изгубихме и съответно Розоград изгуби независимостта си за няколко месеца. После победата на Господарката в Чар сложи край на властта на Бунта. Макар и без да е официален съюзник, Розоград стана приятел на империята.
Умела кучка!
Така че поехме пеша. Пътешествието ни продължи цял ден. Нито аз, нито магьосниците бяхме в добра форма. Твърде дълго се излежавахме в Дупката, пък и вече остарявахме.
— Никак не е разумно — отбелязах, докато приближавахме бледочервеникавите стени на Розоград и обърнатата към залеза порта. — Всички сме били тук преди време. Вас двамата сигурно ви помнят добре, като се има предвид, че обрахте половината граждани!
— Обрахме ли?! — възрази Едноокия. — Кога сме…
— И двамата участвахте, клоуни такива! Продавахте онези „амулети с гаранция“, когато преследвахме Грапата!
Навремето въпросният Грапата беше генерал на Бунта. На север премаза Хромия, а после Отрядът — с малко помощ от Ловеца на души — го вкара в капан тук в Розоград. И Гоблин, и Едноокия се напечелиха на гърба на населението. Чернокожият магьосник обожаваше подобни неща! Още навремето, докато бяхме южно от Морето на страданията, се забъркваше във всяка съмнителна сделка, която можеше да намери. Повечето от нечестно спечелените си пари губеше на карти. Той е най-лошият играч на карти на света. Човек би си помислил, че за сто и петдесет години ще се научи поне да ги брои.
По план трябваше да се покрием в някоя мръсна странноприемница, където не задават много въпроси. На следващия ден аз и Ловеца щяхме да отидем да купим каруца и впряг, и всички да потеглим обратно по пътя, откъдето бяхме дошли. После да натоварим снаряжението, което не бяхме взели с нас и да заобиколим града, докато се насочваме на север.
Такъв беше планът. Но двамата магьосници не се придържаха към него.
Правило номер едно за войника: Придържай се към мисията. Тя е най-важна!
Но според тях двамата всички правила се пишат, за да бъдат нарушавани. Когато с Ловеца се върнахме, а Псето Жабоубиец дремеше в каруцата, вече беше късно следобед. Спряхме пред хана. Ловеца остана отвън, а аз се качих горе.
Нито следа от Гоблин или Едноокия.
Съдържателят ми каза, че излезли скоро след като бях тръгнал, като си говорели, че ще потърсят жени.