Полковник Сладкиша също беше тук. Не изглеждаше особено доволен от реакцията ни към обстановката. Каза:
— Искам да поговоря с хората ви. Преди не ми се сторихте склонни към разговор. Тук по-удобно ли се чувствате?
— Не точно. Но човек започва да се чуди… Това дали не е наказание, задето настъпихме по пръстите господата търговци от Веслоград? Кълна се, не знаех, че те разполагат с благословията на Стражата за монопола си…
— Подигравате се с мен! Никакви глупости и увъртания повече, господин Свещар! Настоявам за ясни отговори. Веднага! Или хората ми ще превърнат следващите няколко часа в особено неприятно изживяване за вас!
— Питайте! Но имам лошото чувство, че не разполагам с отговорите, които искате да чуете!
— Е, значи ще ви сполети нещастие!
Погледнах към Гоблин. Той беше потънал в нещо като транс.
Полковникът продължи:
— Не вярвам на твърдението ви, че сте просто търговци. Начинът, по който сте задавали въпроси, сочи нетипичен интерес към човека на име Гаргата и към неговата къща. Гаргата, трябва да се отбележи, е заподозрян или за агент на Бунта, или за Възкресител. Разкажете ми за него!
Казах му почти цялата истина, при това искрено:
— Не бях чувал за него, преди да пристигнем тук!
Мисля, че ми повярва. Но въпреки това бавно поклати глава.
— Нали виждате? Нямате ми доверие дори когато знаете, че казвам истината!
— Да, но каква част от нея ми казвате? В това е въпросът. Бялата роза е раздробила на малки части организацията си, тъй че е напълно възможно да нямате представа кой е Гаргата, но все пак да сте дошли да търсите именно него. От известно време не поддържа връзка с вас, а?
Този мръсник беше умен!
Сигурно съм си придал твърде безизразно изражение. Той кимна в отговор на въпроса си, огледа ни и четиримата и се втренчи в Едноокия.
— Чернокожият. Доста е старичък, а?
Изненадах се, че не каза нещо повече за тъмната кожа на магьосника ни. Този цвят е много рядък на север от Морето на страданията. Обзалагах се, че досега полковникът не беше срещал подобен човек. А не е особена тайна, че чернокож, при това доста възрастен, е един от опорните камъни на Черния отряд.
Не отговорих на въпроса.
— Ще започнем с него. Струва ми се, че той най-трудно ще издържи!
Ловеца се обади:
— Искаш ли да ги убия, Знахар?
— Искам да си затваряш устата и да стоиш мирен, това е всичко!
Проклятие! Но Сладкиша пропусна името. Или го пропусна, или не съм толкова знаменит, колкото се мислех, и ми е крайно време да изпусна въздуха на егото си.
Полковникът просто ми се стори възхитен от самоувереността на Ловеца. Посочи Едноокия:
— Заведете го до магарето!
Чернокожият магьосник се изкиска и протегна ръце към мъжете, които го приближиха. Гоблин изсумтя. Всички до един се притесниха от веселието им — е, аз най-малко, понеже бях добре запознат с чувството им за хумор.
Сладкиша ме погледна в очите.
— Смятат това за забавно? Защо?
— Ако внезапно не проявите цивилизовано отношение, ще научите твърде скоро!
Той се съблазняваше да отвърне на удара, но реши, че извъртаме някакъв колосален блъф.
Отведоха Едноокия до Магарето за разтягане. Той се ухили и сам се качи на плота, а Гоблин изписука:
— От тридесет години чакам да те видя на някой от тези уреди! Проклет да е късметът ми, че друг ще върти ръчката, когато най-сетне дочаках това чудо!
— Ще видим кой на кого ще върти ръчката, спаружена ябълка такава! — отвърна Едноокия.
Те продължиха да се препират. Ние с Ловеца стърчахме като побити камъни. Имперските войници се притесниха още повече. Сладкиша очевидно се чудеше дали да не свали Едноокия и да поработи върху мен.
Завързаха чернокожия магьосник. Гоблин се закикоти и затанцува обичайната си джига25.
— Разпъвайте го, докато не стане десет стъпки висок — заяви. — Но дори и така ще си остане малоумен дългуч!
Някой замахна към жаболикия, а той се приведе и вдигна ръка да се предпази. Стражникът се отдръпна, пропуснал напълно целта си и в изумление зяпна дланта си, докосната леко от защитния жест на магьосника.
Десет хиляди капчици кръв бяха блъвнали по кожата му и оформяха шарка. Почти като татуировка. Та тази татуировка изобразяваше две преплетени змии, всяка забила зъби във врата на другата. Ако, разбира се, онова зад главата на змията може да се води за врат.