Внезапно му прилоша и отби колата. Седна на тревата край пътя, като се бореше с гаденето. Мислеше какво още би могъл да направи за Кейти и Джинкс. Търсеше някаква опора в живота, но без особен успех. Изведнъж чу силен рев над себе си и някаква сянка премина над колата. Кат погледна нагоре и откри, че е спрял в края на пистата на летище „Пийчтрий Декалб“. То беше за всякакви самолети и се намираше в края на Атланта. Видя как самолетът се вдигна, обърна се и се насочи обратно към летището.
Кат се качи в колата отново и отиде при главния вход. Видя надпис. „ПДК Летателно училище“. Не след дълго седеше пред бюрото на един приятен човек, който му обясняваше програмата на уроците. След половин час се намираше на края на пистата в учебен самолет „Чесна 152“ и слушаше внимателно инструктора, който седеше до него.
— Добре — казваше му той, — пълна газ, не се отклонявайте от централната линия, наблюдавайте скоростта и отлепяйте при петдесет мили в час.
Кат натисна газта и малкият самолет тръгна. Направляваше го с педалите и наблюдаваше нервно скоростомера. При петдесет мили дръпна щурвала към себе си и самолетът отскочи от пистата. Стори му се, че стомахът му остава на земята.
— Продължавайте право нагоре и се изкачете на три хиляди фута — каза инструкторът. След няколко минути се намираха над езеро Лейниър на четиридесет мили западно от града. Учеха се да завиват. И по-рано Кат беше искал да лети, но никога не му беше оставало време. Сега го имаше в излишък. Един час по-късно му дадоха наръчник по летене и го записаха в курса.
Същата нощ чете наръчника до късно. На другия ден взе два часа, а на следващия — още два. Започна да лети всеки ден, когато времето беше хубаво, а когато не летеше, изучаваше наръчника. Записа се в един неделен семинар, за да ускори академичното си обучение, и издържа писмените изпити на ФАА8 с отличие. Започна да лети самостоятелно на десетия ден. Концентрацията му беше пълна. Четеше всички авиационни списания и книги. Подготвяше уроците си упорито и дори маниакално. Те запълваха живота му. Не му оставаше време за никакви други мисли, а той се нуждаеше точно от това.
По средата на четвъртата седмица от обучението инструкторът му го чакаше след един самостоятелен полет.
— Записал съм ви за пробен полет с инспектор от ФАА, за да получите разрешително за частен пилот. Утре в десет часа — каза му той. — Трябва да ви кажа, мистър Катлидж, че поставихте рекорд. Не съм виждал някой да работи тъй усилено и да постигне толкова много за такъв кратък срок. Мисля, че ще се справите отлично на пробния полет.
Прекараха около час в попълване на формуляри и подреждане на дневника за полетите на Кат. Когато си отиде вкъщи, той изпита наслада от мисълта, че на следващия ден след теста, който със сигурност щеше да издържи, ще има разрешително за летене. Започна да мисли за курс по летене по прибори.
Кат облече бански костюм и отиде в басейна. Гмурна се и започна да плува бавно. Отхвърляше се със силни тласъци на краката, отмерваше загребванията и напрягаше всеки мускул. Преплува двадесет пъти дължината на басейна и се измъкна от едната му страна, като дишаше тежко. Очите му бяха пълни с вода и му беше нужна около минута, за да види, че на другия край стои някакъв човек и го наблюдава. Беше строен и висок. Съвсем като този, когото напоследък виждаше в огледалото.
— Здравей, Дел — каза накрая той на сина си.
Синът му не отговори. Стоеше и го гледаше с празни очи.
— Не можахме да те намерим — каза Кат, като се опитваше да овладее гласа си. — Опитвахме. Предполагам, че си чул?
Дел остана на мястото си и каза:
— Бях извън страната. Прочетох за случилото се във вестниците.
— Защо не се върна у дома? Имаше помен. Дойдоха много хора.
Дел помисли малко, преди да отговори.
— Не се прибрах, защото знаех, че не мога да помогна на мама и на Джинкс, а и защото, ако се бях прибрал, сигурно щях да те убия. За мен ти си убиецът.
Кат се съгласи:
— Веднъж и ние да мислим по един и същи начин.