— Хубаво. Ще ги накарам да започнат годишния преглед. Ако механикът не срещне някаква неочаквана трудност, ще можем да излетим след около три дни.
— Толкова много?
— Това е добър срок за годишен преглед и монтаж на допълнително оборудване. Ще спрем и във Флорида за сал. Ще те закарам в Колумбия след по-малко от седмица, ако нямаме ураган.
— Добре. Получаваш парите утре сутринта.
— Кат, ще трябва да вземеш доста пари със себе си.
— Колко?
— Ами модификацията във Флорида ще достигне няколко хилядарки, ще трябва да подкупваме доста хора на юг от границата, а в Амазония и Гуахира не вземат чекове на „Американ експрес“. Ще купуваме стоки и услуги от хора, които са свикнали да работят с клиенти, които плащат с шепи, пълни със стодоларови банкноти. Няма да е добре да не ти стигнат парите там.
— Мога да уредя банката да ми изпрати каквото ми е нужно.
— Ще бъдем в места, където това няма да е удобно или дори възможно.
— Добре тогава. Колко?
Блуи сви рамене.
— Ами смятам, че трябва да имаш стотина хиляди като джобни пари, за да могат хората да те приемат сериозно. Освен това говорим и за вероятен откуп, нали? Ако намерим дъщеря ти жива, може да трябва да я откупите от този, който я притежава.
— Разбирам — каза Кат, защото не знаеше какво друго да каже.
Кат имаше пред себе си три напрегнати дни. Плати за самолета, а след това се срещна с шурея си.
Бен слушаше мълчаливо.
— Кат, това е откачена работа, но на твое място бих направил същото. Нямаш друг избор, нали?
— Благодаря ти, Бен — отговори Кат. — Все още имаш моите пълномощия. Прави каквото смяташ, че е най-добро за бизнеса.
— Имахме две проучвания за изкупуване. Това ще означава страшно много пари за запасите ни.
— Прави каквото сметнеш за добро, но не ме обвързвай с трудов договор. Не съм сигурен, че ще мога да се съсредоточа отново върху бизнеса.
— Разбирам — каза Бен.
— Ще ти се обадя оттам, когато имам възможност.
— Добре. Ще ти предам, ако има нещо важно в пощата.
Кат се срещна с адвоката си и си направи ново завещание. Остави всичко на Джинкс. В случай че не е жива, направи голямо дарение на университета, в който беше учил, а останалото получаваше Бен. Изрично изключи сина си от завещанието.
На път към дома си той спря в един магазин за фотоапарати и купи здрав алуминиев куфар за камера с шифрови ключалки. На размери беше колкото дипломатическо куфарче. Като се прибра у дома, наряза един вестник на сто малки парчета, измери ги и направи няколко изчисления. Беше изненадан от резултата. Обади се на брокера си и му даде нареждане за продаване заедно с кратки, твърди инструкции. След това се обади до банката си и поиска да разговаря с президента.
— Канцеларията на мистър Авери — каза секретарката.
— Казвам се Уендъл Катлидж. Бих искал да разговарям с мистър Авери.
— По какъв въпрос, господине? Мистър Авери познава ли ви?
— Ще обсъдя каквото има с него. Не сме се запознавали.
Секретарката стана нахална.
— Боя се, че мистър Авери е на събрание. Ако оставите телефонния си номер…
— Имам делова сметка във вашата банка. Името на компанията е „Принттек“. Моля ви, идете и кажете на мистър Авери, че мистър Катлидж иска да разговаря с него спешно.
— Много съжалявам, но…
— Не ме карайте да идвам до канцеларията му.
— Моля, почакайте — каза ядосано секретарката след кратко мълчание.
След малко по телефона се чу мъжки глас.
— Мистър Катлидж? Кат Катлидж? — Мъжът беше чел „Форчън“ и „Форбс“10. — Съжалявам, че трябваше да чакате. С какво мога да ви помогна?
Кат доказа самоличността си с номера на сметката на „Принттек“. Обясни на банкера с какво може да му помогне, като му каза да се обади на домашния телефон, вписан на сметководните книги, за да сверят инструкциите.
Мъжът се чувстваше неловко.
— Мога ли да ви запитам… разбирате, мистър Катлидж, че по закон този вид сделка трябва да бъде докладвана на федералното правителство.
— Разбирам. Ще бъда при вас утре в единадесет.
Банкерът все още настояваше:
— Знаете, че тези неща отнемат време.
— Мистър Авери — каза Кат, вече ядосан, — имате почти двадесет и четири часа. Аз искам само да осребря един чек. Ще бъда в канцеларията ви утре сутринта в единадесет.