— Тръгваме. Пълна газ.
Кат бутна лоста за газта напред и се възхити на пъргавината, с която самолетът набираше скорост. Според инструкциите дръпна щурвала към себе си при шестдесет мили в час и самолетът се вдигна във въздуха.
— Прибери колесника — нареди Блуи. — Вдигни клапите. На сто и петдесет метра височина намали газта до седем атмосфери налягане в тръбопровода — манометърът е там — и върни витлото на двадесет и четири хиляди оборота в минута.
После погледна в картата и каза:
— Сега започни ляв завой и се насочи към Стоун Маунтин. Изкачи се на деветстотин метра.
Кат стори това и видя огромната буца гранит, която беше Стоун Маунтин, извисяваща се над облак от утринна мъгла.
Блуи включи радиото, свърза се с Агенцията за обслужване на полетите в Атланта и разтвори летателния план.
— Регистрирах полета до Евърглейдс сити — намигна той, — но няма да кацам там.
— Къде ще кацнем? — Кат се опитваше да стабилизира самолета на деветстотин метра.
— В едно малко място наблизо. На един приятел е — отговори тайнствено Блуи. — Ще видиш. Когато стигнеш Стоун Маунтин, завий вдясно на 180 градуса и поддържай височината. Трябва да минем покрай контролната зона на Атланта, преди да се изкачим на крейсерска височина11.
Двадесет минути по-късно Кат се изкачи на две хиляди и седемстотин метра и отпусна газта. Блуи включи навигационния уред „Лоран“ и набра трицифрения код Х01 на Евърглейдс сити. Натисна два бутона на автопилота и се отпусна на облегалката.
— Окей. Пускай щурвала.
Кат се подчини и самолетът започна да лети на автопилот.
— Голяма работа е лоранът — ухили се Блуи. — Ще ни закара направо в целта на две хиляди и седемстотин метра и ще ни покаже скоростта ни спрямо земята и оставащото разстояние. Аз ще поспя. Събуди ме, когато стигнем на около осемдесет километра от Евърглейдс сити.
Отпусна облегалката назад, придърпа над очите си периферията на шапката и заспа моментално.
Кат гледаше таблото с уредите. Това беше най-големият самолет, който бе управлявал, и той остана доволен от себе си. Добро отлепяне, стабилно изкачване — инструкторът му би се гордял с него. Облегна се и започна да гледа чистото утро над Джорджия и зелената, осеяна с езера земя под него. Лоранът показа оставащото разстояние и скоростта им спрямо земята — сто и седемдесет мили в час. Изглежда, имаха благоприятен вятър и може би това беше добър признак.
Когато стигнаха над Южна Джорджия и блатото Окефеноки, Блуи отвори едно око, погледна уредите и отново заспа. Вдясно от тях се появи брегът на залива на Флорида, след това областта на Тампа и Сейнт Питърсбърг. След три часа летене Кат събуди Блуи.
— На осемдесет километра сме от Евърглейдс сити — каза той на австралиеца.
— Добре — отвърна Блуи, като се прозяваше. Прегледа уредите отново, извади подробна карта на Флорида и посочи някакво място на запад от Евърглейдс сити.
— Мястото на Спайк е някъде тук.
Кат погледна картата.
— Това е Евърглейдското блато! Как ще се приземим там?
— О, ако трябва, ще кацнем върху някой крокодил — засмя се Блуи. След няколко минути се обърна към Кат: — Намали мощността за спускане със сто и петдесет метра в минута. Лоранът и автопилотът все още ни водят към летището.
Кат отпусна газта и носът на самолета се наведе.
— Виждам летище право срещу нас — каза той след няколко минути.
— Това е мнимата ни цел — отговори Блуи. Изчака още пет минути и се обади на Службата за полетите: — Обажда се едно-две-три Танго. Виждам летището. Моля, прекратете полетния ми план.
Смени честотите и продължи:
— Диспечерска служба при Евърглейдс, едно-две-три Танго се намира на пет мили от писта едно-пет.
Обърна се към Кат и каза:
— Изключи автопилота и се престрой за едно пет. Изпълни нормално приближаване.
Бяха на две мили от пистата.
— Спусни колесника. Клапите на десет градуса. Понижи скоростта до сто.
Като остана една миля, Блуи нареди:
— Клапи на двадесет градуса, осемдесет мили в час. Поддържай тази скорост и се насочи към края на пистата.
11
Пътуване на височина, която позволява умерена и икономична (крейсерска) скорост. — Б.пр.