— Бързо! — прошепна Блуи, като поглеждаше към бараката. — В багажника при допълнителния резервоар има сгъваема стълба. Донеси я, но тихо. Ако има някой в тая барака, не искам да го събудя.
Кат изтича, отвори багажника и намери стълбата. Върна се бегом до дясното крило, нагласи стълбата и се качи на нея, като пое пистолета за зареждане от Блуи. Отвори резервоара и пъхна пистолета.
— Дори не е заключен! — прошепна Блуи.
Кат стисна пистолета и горивото започна да тече. Резервоарът беше пълен наполовина, когато Блуи подръпна крачола на панталона му.
— Слизай и вземи пушката, за да ме прикриваш.
Кат погледна през рамо и видя четирима сънени индианци, които идваха откъм бараката. Трима от тях носеха пистолети. Четвъртият държеше лека картечница. Кат зави бързо капачката на резервоара и скочи.
— Дай ми малко пари — каза Блуи с пресипнал глас.
Кат бръкна в раменния си кобур и издърпа няколко пачки нови стодоларови банкноти. Подаде ги на Блуи, захвърли сгъваемата стълба в самолета и грабна пушката. Застана разкрачен под крилото, като държеше пушката напряко на гърдите си и се стараеше да изглежда спокоен.
— Amigos13 — извика Блуи и размаха ръка. Индианците спряха и един от тях започна да говори бързо.
— Какво казва?
— Нямам представа — отговори Блуи, — но е много ядосан.
— Как така нямаш представа? Нали каза, че говориш испански?
— Да, но това е някакъв диалект.
Индианецът заприказва отново и зареди злокобно картечницата. За своя изненада Кат зареди шумно пушката. Индианците отстъпиха, като гледаха в нея. Блуи му беше казал, че всява страх.
Блуи пристъпи към тях и размаха една стодоларова банкнота. Индианецът спря да говори и го подкани да се приближи. Усмихнат, Блуи започна да говори на испански. Кат чу думата „amigos“ няколко пъти. Индианците започнаха да се споглеждат.
Без да сваля очи от индианците, Блуи извика през рамо:
— Колко гориво успя да налееш?
— Може би до половината.
Блуи продължи да говори. Беше започнал да прелиства стотарки, като броеше високо на испански. Един от индианците пристъпи, като поклащаше глава и взе парите. Мъжът с картечницата все още гледаше застрашително.
Блуи се обърна и тръгна към самолета.
— Стой тук с пушката. Ще обърна самолета и ще се махаме оттук.
Отиде зад самолета, натисна хоризонталния стабилизатор, отлепи носовото колело от земята и завъртя самолета около оста му. Насочи го в средата на пистата и се качи в кабината.
— Щом заработи двигателят, качвай се — извика той на Кат.
— Добре.
След секунда двигателят заработи. Кат, с лице към индианците, заобиколи самолета, като се усмихваше и им махаше с ръка. Те гледаха студено и подозрително. Скочи в кабината и самолетът потегли.
— Нямаме време за разгон — каза Блуи, като бутна лоста за газта докрай. — Надявам се тези копелета да не започнат да стрелят.
Олекотен от по-малкото количество гориво, самолетът набра скорост по късата писта и се вдигна леко във въздуха. От Кат се изтръгна една дълга въздишка.
— Окей — каза Блуи. — Имаме гориво за малко повече от час. Хайде да намерим Айдълуайлд. „Браво едно“, тук „Браво две“.
Кат беше изненадан, че някакъв глас отговори веднага:
— „Браво две“, тук „Браво едно“. На какво разстояние сте?
Блуи извика изненадан:
— Един момент.
Натисна един бутон на лорана.
— На едно-три-пет градуса и двадесет и две мили. Съжалявам за закъснението.
— Точно с колко закъснявате? — запита подозрително гласът.
Блуи погледна часовника си.
— Тридесет и една минути.
След известна пауза гласът каза:
— Добре. Кацането разрешено, „Браво две“.
Блуи и Кат се спогледаха.
— Това означава ли, че няма да стрелят по нас?
— Така изглежда — усмихна се Блуи.
Пет минути по-късно Блуи посочи право напред и извика:
— Виждам летището!
Кат погледна към дългата ненастлана писта и запита тихо:
— Колко струваше горивото?
— Хиляда долара. Нали не е много? — отвърна Блуи и спусна колесника.
— Евтино е — каза сериозно Кат.
11.
Някакъв човек им посочи място за паркиране. Там имаше шест други самолета — един ДЦ–3 и няколко по-леки двумоторни. Обърнаха самолета и го избутаха под една маскировъчна мрежа. Кат установи с изненада, че е стъпил на някаква настилка. Пистата беше покрита с тънък пласт пръст, което съвсем не беше естествено. Кат видя как изтеглиха една къща върху шаси в средата на пистата и тук-там поставиха храсти.