Блуи повика оберкелнера.
— Имате ли „Дом перино“?
— Разбира се, сеньор. Винаги.
— Изпратете две бутилки на масата на Флорио и му поднесете комплиментите ми.
Мъжът се отдалечи бързо.
— Това е визитната ни картичка — каза Блуи. — Сега да отиваме да спим.
На следващата сутрин, докато закусваха в стаята си, на вратата се почука. Блуи отвори, проведе кратък разговор на испански и се върна на масата.
— Имаме среща с Флорио след половин час — каза той, докато си мажеше филия с масло. — Не носи пистолет и ме остави аз да говоря.
Отидоха в апартамента на Флорио в уреченото време. Мъжът с каменно лице, който присъстваше на масата предишната вечер, ги претърси. Когато се убеди, че не носят оръжие, той ги въведе в един хол и ги покани да седнат. Беше повече от явно, че сам Флорио е обзавел помещението. Мебелите бяха тежки, претрупани и покрити с различни ярки калъфки от изкуствено кадифе. На едната от стените имаше голяма и ужасна рисунка на бикоборец, нарисувана с акрилни бои в цветовете на дъгата. Не мина много време, и Флорио влезе в стаята, облечен в халат от червена коприна. Настани се на дивана пред тях и засука тънкия си мустак ала Панчо Виля15. Лицето му изглеждаше по-подуто и бледо от предишната нощ и Кат си помисли, че може би е бил с грим.
— А, мистър Холанд — каза Флорио и приглади халата, но не гледаше в тях, — не знаех, че работим в един и същи бранш. — Имаше силен акцент, но английският му беше доста добър.
— Отскоро съм в този бизнес — отговори Блуи.
— О? — възкликна Флорио, като отправи ленив поглед към австралиеца. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Не съм съвсем сигурен, че можете. Търся двеста килограма от най-чистата стока.
Лицето на Флорио стана напълно безизразно и Кат не можеше да разбере дали беше зашеметен, или мислеше трескаво.
— Пазарната цена тези дни е двадесет и една хиляди за кило — каза най-после Флорио.
— Не смятам, че трябва да заплатя толкова за покупка на едро — отговори Блуи. — Мога да дам до тринадесет хиляди.
Кат започна да пресмята бързо наум. Двеста килограма по тринадесет хиляди прави два милиона и шестстотин хиляди долара. Те нямаха толкова пари. Блуи искаше да ги убият ли?
Флорио помълча известно време и каза:
— Човек остава с впечатление, че сте приготвили парите.
— Разбира се, че не. Но мога да ги уредя в срок от четиридесет и осем часа за размяна срещу стоката по уговорен начин.
Флорио замълча отново. През лицето му премина сянка на отчаяние. Той вдигна рамене с думите:
— Сеньор, съжалявам, но не мога да ви помогна. В момента пазарът е… труден. Мога да доставя само малка част от това, което искате.
— Благодаря ви, че бяхте искрен с мен — отговори Блуи.
— Има ли друго, с което мога да ви бъда полезен?
Блуи се беше приготвил да става, но се спря.
— Може би. Разбрах, че има хора, от които може да бъде закупена красива млада жена.
Кат щеше импулсивно да се наклони напред, но успя да се въздържи. Наблюдаваше внимателно лицето на Флорио.
— Но, разбира се, сеньор — засмя се той. — Такива хора има на всеки ъгъл в Риохача. Прислугата в хотела също може да ви помогне. Защо ме питате за това?
— Моля да ме извините. Не бях достатъчно ясен. Не се интересувам от местните проститутки, а от нещо по-трайно. Например някоя северноамериканка — каза Блуи.
Флорио ги погледна безизразно.
— Искрено съжалявам — каза той, — но искате от мен нещо, за което нямам никакви познания. Аз търгувам със съвсем различна стока.
— Разбира се — изправи се Блуи. — Просто поисках вашия съвет.
Флорио също стана.
— Поласкан съм, че питате мен, но за съжаление не мога да ви помогна. Надявам се в бъдеще, когато пазарът се пооправи, да можем да работим заедно. Но се опасявам, че говорите за чиста „Анаконда“ — нещо, което не минава през мен сега.
Блуи беше тръгнал към вратата, но спря.
— Чиста „Анаконда“? Не съм чувал за това.
— Ами, носят се слухове, че се продава най-чиста стока, но аз се съмнявам в това. И все пак името „Анаконда“ се чува доста често през последните години. Ако наистина е вярно, тази стока със сигурност се пласира през Гуахира и нищо не се задържа тук.
— А откъде идва?
— Никой не знае — отговори Флорио.
Тримата се ръкуваха и телохранителят с каменното лице ги изведе от апартамента.
15
Франциско Виля, наричан Панчо (истинското му име е Доротео Аранго) — мексикански революционен водач. — Б.пр.