— Ако е същото от снимката.
— Аз си отивам, когато видите момиче — вдигна пръст телохранителят. — Аз не помагам да вземете него.
Блуи се съгласи.
— Онези hombres17 са бързи — каза Каменното лице и сви показалеца си, сякаш натискаше спусък. — Опасно е. Comprende18?
— Comprende — отговори Блуи. Колите пристигнаха.
Караха на изток в продължение на около десет минути. Нито Кат, нито Блуи казваха нещо. Къщите оредяваха. Накрая стигнаха до голяма желязна врата, охранявана от полицай. Каменното лице спря, поговори с него, посочи колата, която го следваше и ги пропуснаха. На около сто и осемдесет метра от улицата зад грозновати ниски дръвчета се намираше къщата, а широката площадка отпред беше пълна с различни автомобили, включително няколко мерцедеса и кадилака. Блуи зави и паркира колата встрани от другите, така че да сочи към вратата. Голямата къща, макар да беше стара гипсова постройка, изглеждаше добре поддържана. От прозорците блестяха светлини и отвътре се чуваше музика с не особено приятен ритъм. Каменното лице ги настигна по стъпалата.
— Сега — каза той, като потриваше пръсти.
Блуи му даде петстотин долара и влязоха в къщата. Пред тях се изправи преграда от шум и жега. Чуваха се различни ритми. Кат беше заслепен от святкащите стробоскопи и сложи ръка над очите си, за да се приспособи към светлината и шума. Насреща имаше една голяма стая, пълна с хора, които танцуваха в забрава под звуците на рокмузика. В стаята отляво беше също толкова шумно — оркестър изпълняваше нещо латиноамериканско. Блуи грабна две чаши шампанско от един сервитьор и подаде едната на Кат.
— Вземи. Ще изглеждаме странно без чаши. — Обърна се към Каменното лице и изрева: — Къде е момичето?
— Трябва да се огледаме — извика Каменното лице и очерта кръг с ръка. Поведе ги към стаята насреща, заобикаляйки танцуващите. Към тях приближи друг сервитьор, този път с поднос, върху който имаше кристална купа с бяла прах. Каменното лице взе една малка лъжичка, топна я в прахта и я изсмърка през носа си. Усмихна се широко на Кат и Блуи, като показа мръсните си зъби. Повдигна палец и ги подкани да се почерпят.
Блуи и Кат поклатиха глави. Каменното лице сви рамене и продължи да се разхожда из стаята, като се оглеждаше. Беше започнал да се движи в такт с музиката. Кат и Блуи го следваха. Обиколиха два пъти и влязоха в стаята с оркестъра. Силата на уредбата тук беше поносима и танците малко по-въздържани. Движеха се бавно из тълпата. Каменното лице спираше от време на време, за да говори с някого, а след това, движейки глава в такт с музиката, ги отведе в друга голяма стая.
Там осветлението беше слабо, а музиката, пак латиноамериканска, по-бавна, но също толкова шумна. Светлината идваше от голям прожекционен телевизионен екран в далечния край на стаята, на който вървеше някакъв порнографски филм. Имаше само няколко маси, много възглавници и дюшеци, върху които бяха насядали хора, повечето голи. Каменното лице ги покани да седнат на една маса.
Кат седеше напрегнат и гледката, която наблюдаваше го изнервяше. Установи, че не е добър воайор19. Очите му свикнаха с тъмнината и откри, че за него тези неща бяха по-скоро смущаващи, отколкото еротични. Какъв беше смисълът да седят тук и да гледат? Наведе се напред, за да каже нещо на Каменното лице, но той го изпревари:
— Ето там, до видеото. От тази страна — посочи той в един ъгъл. — Това е Кати.
Кат и Блуи се загледаха в момичето — то се намираше на около десетина метра от тях и сякаш беше на колене. Сърцето на Кат подскочи, като видя познатия профил. Пулсът му се ускори. Изтръпна, когато откри, че тя не е коленичила, а седи върху някакъв мъж и се движи ритмично напред-назад. Понечи да стане, но усети ръката на Блуи върху своята.
— Все още не сме сигурни — каза той. — Тя ли е?
Кат се загледа отново в момичето. То обърна глава и светлината от видеоекрана очерта тялото й. Косата й беше руса и доста къса, но тя би могла да е боядисана и отрязана. Фигурата й го изненада. Раменете и гърдите й му изглеждаха толкова познати, подлудяващо познати, макар че беше наклепана с дебел слой червило и доста обилен грим. Можеше и да е маска.
— Не съм сигурен. Оттук не виждам добре, трябва да се приближим.
— Не сега, да изчакаме — каза Каменното лице.
Седяха на масата още няколко минути, докато половият акт продължаваше. Блуи се преструваше, че го вълнуват други неща в стаята, докато интересът на Каменното лице беше неподправен. Очите на Кат бяха приковани в момичето. Искаше му се тя да го види, да го познае. Сякаш в отговор тя обърна глава — стори му се, че гледа право към него. Изведнъж се усмихна и Блуи отново трябваше да задържи Кат.
19
Човек, който, като наблюдава някой да се съблича или извършва полов акт, изпитва полова възбуда или наслада (фр.). — Б.пр.