— Ало, операторът ли е? Искам да се обадя до Съединените щати — каза той и даде номера. — Да, ще почакам.
Изхлузи обувките си и отиде бързо до вратата на спалнята, като дишаше ускорено. Знаеше, че ако се колебае, не би могъл да го направи, и затова отвори вратата и насочи пистолета пред себе си.
Някой седеше на леглото в тъмната стая, някаква жена. Намери ключа за лампата и го завъртя. Лампата освети стаята и Кат установи, че е насочил пистолета към водещата танцьорка и певица от състава на „Тропикана“. Той замръзна на мястото си. Беше изненадан и не можеше да говори.
— Господи! — дочу някакъв глас вляво.
Кат се завъртя с насочен напред пистолет. На вратата на банята стоеше Met, завита в хавлиена кърпа. Отпусна пистолета и запита:
— Какво става? Къде беше?
Радваше се, че я вижда, но и го беше яд, че толкова време я нямаше.
— Бях заета — отвърна тя. Отиде до него, взе пистолета от ръката му и го остави на шкафчето. — Бари Хеджър не ти ли предаде съобщението ми?
— Какво съобщение? — запита Кат, все още задъхан.
— О, разбирам какво е станало — каза Мег и седна на леглото. — Когато полицаите от аерогарата ти се нахвърлиха, аз се обадих на Хеджър.
— Знам за това — каза Кат. — Благодаря. Иначе щяха да ми се случат много неприятни неща.
— Не можех да направя нищо сама и затова чаках пред затвора, докато Хеджър дойде с линейката и те откара. На следващата сутрин се обадих, за да разбера как си. Хеджър каза, че са те били лошо и ще останеш в болницата на посолството няколко дни.
— Не ми е предавал, че си се обаждала втори път. Защо не ми остави бележка или някакво съобщение?
— Мислех, че ще се върна, преди да излезеш от болницата. Съжалявам, ти сигурно си се тревожил за мен.
— Да, точно така.
— О, прости ми. Кат, това е приятелката ми, Марибел Иноченто.
Кат се обърна към жената на другото легло.
— Здравейте. Гледах ви в представлението тази вечер. Бяхте прекрасна.
Жената се усмихна безизразно и запита:
— Que?33
Мег преведе, а тя се усмихна отново и отговори на лош английски:
— Благодаря ви!
Мег представи Кат на испански.
— Къде сте се запознали? — попита Кат.
— Преди три години отидох в Хавана за интервю с Фидел Кастро. Бях в „Тропикана“, а Кастро отлагаше интервюто, та останах две седмици. С Марибел се срещнах на плажа и се сближихме.
— Значи сега имате малка приятелска среща?
— Не точно това — отговори Мег. — Марибел иска да емигрира от Куба.
— В Колумбия ли?
— Е, в Съединените щати.
Марибел отправи ослепителна усмивка към Кат.
Той си помисли, че наистина е разкошна. Черна като смола коса, прекрасна кожа и невероятно бели зъби. Едва сега забеляза, че носеше пеньоар, който не беше стегнат добре и голяма част от гърдите й се виждаха.
— Не разбирам — каза той на Мег. — Как може да се избяга за Щатите от Богота?
— Работя по въпроса — каза Мег. — Баща й е в Маями. Избягал от Куба преди години и оттогава се опитва да измъкне и Марибел. Свързах се с американския консул в посолството. Той не обеща нищо предварително, но намекна, че ако тя напусне трупата и изрази официално желание да замине за Щатите, може да се направи нещо. Тя е голяма звезда в Куба. Администрацията на Рейгън може да превърне в страхотно шоу бягството й.
— И каква е следващата стъпка?
— Трябва да я измъкнем от хотела и да я заведем в посолството.
— Говориш така, сякаш тя трябва да бъде изнесена в коша с прането. Не може ли просто да слезе и да вземе едно такси.
Мег пое дъх и погледна към тавана.
Кат изпита неприятно чувство и запита:
— Е?
— Малко по-сложно е. С трупата пътуват четирима от тайната полиция, за да предотвратяват такива неща.
„Мама му стара!“ — изруга той наум.
— Как се измъкнахте от тях?
— Беше сравнително лесно. Трупата е настанена два етажа по-долу. Аз бях зад сцената и когато представлението свърши и всички тръгнаха надолу, успях да я кача в асансьора и слязохме на този етаж.
— Господи! Четиримата полицаи не ви ли видяха?
— Те се качиха на асансьора преди нас. Ние тръгнахме няколко секунди след тях и сигурно не са видели на кой етаж е спрял асансьорът. Може би си мислят, че сме напуснали хотела.