— Добре — казал шивачът. — Сега ще ви ги поделя. Най-напред да видим кой ще вземе ябълката. Аз ще я търкулна от бърдото надолу, а който от вас я улови, негова ще бъде. Хайде сега: пригответе се!
И той търкулнал ябълката, но бърдото било толкова стръмно, че ябълката отскачала все по-надалек и по-надалек. Дяволите се спуснали подире й да я гонят, а шивачът грабнал другите неща от дяволската плячка и побягнал към морето. Там той турил феса на главата, пуснал решетото и стъпил на него. Решетото го пренесло за един миг чак на другия бряг. Тъкмо стигнал там, ето че се задала зад него и княгинята, която плувала със забрадката: тя още не била стигнала до брега. Шивачът взел решетото и тръгнал подир момата. Вървели, вървели, стигнали до една гъста гора: гъста, гъста — и брадва я не сече. Шивачът откъснал един клон и ето че гората почнала да ечи. Шумът бил толкова голям, че момата не посмяла да мине през гората, докато не утихне екотът. Цял час чакала — и най-после гората стихнала. Княгинята почнала да се провира между стъблата, а шивачът — след нея. Минали гората, стигнали до двореца на оня царски син, при когото момата отивала всяка вечер, и влезли в чертозите.
Князът попитал царската дъщеря защо се е забавила толкова тая вечер. Тя му разказала за шивача, който я пазел: че й се видял много смешен, та не могла да се сдържи да му се не присмее; па сетне, като стигнала до гората, нещо разклатило толкова силно клоните, че гората цял час ечала, а тя се бояла да мине, додето не стихне екотът. Шивачът седял при тях и чувал всичко, що си говорят, но те го не виждали: фесът го правел невидим.
Седнали да вечерят. Яли медени пити. Царският син взел една пита и я подал на княгинята, но шивачът я грабнал от ръката й, та си я турил в пояса. Те помислили, че питата е паднала на пода; навели се да я дирят, но не успели да я намерят. Сетне почнали да пият ракия със златна чашка. Князът пийнал и подал на момата — и тя да пие, но шивачът грабнал чашата, разлял ракията по дрехата на княгинята, а чашата прибрал. Търсили чашата, чудили се къде може да е изчезнала, но не могли да я открият. Като видели, че чашата се не намира, продължили вечерята. Царският син изял половин портокал, а другата половина дал на момата. Но шивачът грабнал и портокаловия резен и го скрил. И него търсили, и него не могли да намерят. Най-сетне почнали да пият вино. Пил князът, сипал в златна чаша вино и подал на княгинята да пие. Но ето че и винската чаша изчезнала: шивачът грабнал и нея. Пак почнали да търсят: тук — чаша, там — чаша, няма, та няма!
Царският син се разсърдил и рекъл:
— Тая вечер всичко върви наопаки: чашите се губят, портокаловият резен като че потъна в земята, медената пита изчезна. Ти си виновна, защото си се уплашила от екота на гората, та дойде късно. Утре вечер ела по-рано.
За да се развесели, княгинята извадила една златна ябълка и почнала да му я подхвърля, а той да я лови. Хвърлила веднъж-дваж, на третия път ябълката се търкулнала на пода. Шивачът я грабнал и прибрал. Колкото и да я търсили, не могли да я намерят. Княгинята се много нажалила, че й се изгубила ябълката. За да я утеши, царският син извадил друга златна ябълка, още по-хубава, и те почнали да играят с нея. Но щом се търкулила под масата, и тази ябълка изчезнала: шивачът прибрал и нея.
Тогава момата се ядосала.
— Наистина проклета вечер! — казала тя. — Всичко върви на зле. Тая работа не е читава. Я по-скоро аз да си вървя вкъщи, че ме пазят: страх ме е да не би оня да се е събудил и да ме улови, когато влизам в двореца.
И тя си тръгнала, а шивачът — след нея. Минали през гората, стигнали до морето. Тя пуснала кърпата, а той — решетото; и сега той преплувал морето преди момата.
Бързо се затичал към двореца, стигнал там, снел феса и легнал на прага, като си завил главата с престилката, за да го не познае княгинята, че е ставал. Тя се прибрала чак на разсъмване в двореца, уплашена и забързана, но сърцето й се отпуснало, като видяла шивача, легнал на прага. Дори я досмешало и тя рекла:
— Ох, глупчо, глупчо! И ти княгиня ще пазиш! Мнозина нахраниха бащините ми псета — и ти тая заран ще ги нахраниш.
Като рекла това, прескочила го и си влязла в стаята да спи.
На сутринта царят отишъл да види дали дъщеря му е скъсала и тая нощ обущата. Видял ги: и тая заран скъсани, както по-рано. А шивачът, уморен от толкова тичане през нощта, спял все още на прага. Царят гневно го сритал и му викнал: