— Хайде ставай, сънльо, че те чакат джелатите да ти вземат главата! Нали щеше уж да пазиш дъщеря ми да не излиза! А ти си спал цяла нощ като мъртъв… Ставай, че подир малко ще легнеш, та вече няма да станеш!
Шивачът станал и рекъл:
— Я по-добре, царю честити, стягай, каквото трябва за сватба, защото аз улових дъщеря ти: ще ти кажа и де отива, и при кого отива, и какво прави там!
А момата чула това и веднага излязла из стаята си.
— Къде си ме хванал? — развикала се тя. — Аз не съм излизала от двореца навън. Хванал ме бил… Не го е срам да лъже!…
Тогава шивачът рекъл:
— Царю честити! Повикай тук свои хора да ви разкажа къде е била тая нощ княгинята.
Като се събрали царедворците, той разказал всичко: как го прескочила момата и му се подиграла, а той скришом й отрязал къс от полата; при тия думи бръкнал в пояса си и извадил оттам отрязаното: премерили го на дрехата й — и видели, че е наистина отрязано оттам. Сетне — как преплувала с кърпа морето, как стигнали и до гората, а гората заечала, когато той откъснал един клон: показал й клона. После разказал как яли медени пити, бръкнал в пояса си, та извадил едната пита, която бил скрил.
— А помниш ли — запитал той момата, — когато царският син извади златна чаша да пиете с нея ракия? Помниш ли, че чашата се изгуби от ръцете ти? Аз ти я взех: ето я. А ето и винската чаша, ето и резена от портокал, и двете златни ябълки, с които играхте: това са все белези, че съм бил с тебе тая нощ, макар че ти не можа да ме видиш и като дойде в двореца, помисли си, че цяла нощ съм спал, та пак ме подигра.
Всички, които се били събрали там, се уверили, че тоя момък е наистина бил с момата. А шивачът настоял пред царя да си изпълни обещанието: да му даде княгинята. И другите рекли, че шивачът има право, защото е хванал дъщерята. Но царят не искал и да допусне, че такова момче от долен род, бедно и просто, може да му бъде зет, затова решил да иска от него нещо невъзможно, та дано оня се откаже и да си отиде.
Срещу двореца, дето живеел царят, се издигала висока планина, която пречела на слънцето да огрява до пладне двореца. Царят се сетил какво да направи, за да прокуди тоя сватовник.
— Добре — казал му, — ти улови дъщеря ми. Но това не стига, за да ми бъдеш зет: трябва да си юнак и способен да вършиш работа, каквато не всеки може да свърши. Ето, да речем, там оная планина. Можеш ли да я разбиеш, та слънцето да грее в двореца ми от заран до вечер? Давам ти четиридесет дена срок — да свършиш тая работа. Наемаш ли се?
— Наемам се — отвърнал момъкът.
— Я си помисли добре! — казал му царят. — Цяла планина да разбиеш за четиридесет дена: това не е шега!
— То си е моя работа — рекъл шивачът. — И два пъти по-голяма да е, пак ще я разбия. И то не за четиридесет дена, не за двадесет, не и за десет дори, а само за една нощ я разбивам.
Царят се ядосал на тая самоувереност и рекъл троснато:
— Хубаво мисли, момче! Ако я не разбиеш, ще ти взема главата.
— Вземи я! — отвърнал шивачът.
И той излязъл от двореца. Но не отишъл да разбива планината, а почнал да се разхожда из града. Минал ден, минали два, минали десет дена. Той все си ходи насам-натам. Царят помислил, че лекоумният шивач се е вече отказал от облога. Като останали още десет дена до срока, той пратил да го повикат в двореца и му рекъл:
— Млад и глупав ми се виждаш ти, момко, та те съжалих. Прощавам ти живота: няма да ти вземам главата, само се махни по-скоро от царството ми, или пък престани да бълнуваш за дъщеря ми. Я си вземи иглата и ножиците, па си гледай занаята!
Но шивачът рекъл:
— Де се е чуло и видяло — цар да се отмята от думата си? Не, царю честити, не ме жали! Аз ще разбия планината, а ти готви дъщеря си за сватба.
И пак тръгнал по града. Когато останали само три дена, царят отново повикал момъка, защото се уплашил, че може наистина да разбие планината и да се ожени за дъщеря му. А никак му се не щяло да влезе в двореца му такъв прост и от долно потекло зет. Той дори обещал да му даде една кесия жълтици, само да се махне от града.
— Не може, царю честити — рекло момчето. — Какво ще си кажат хората за такъв цар, който се отказва от думата си? Аз ще разбия планината.
— Как ще я разбиеш? Толкова дни минаха, ти ходи нагоре-надолу, а сега останаха три дена; мигар за три дни ще я разбиеш?
— Не за три дни, а само за една нощ ще я разбия — казал шивачът. — Ти не бери грижа: то си е моя работа! Стягай се за сватба!
И пак излязъл по града. На третия ден вечерта той застанал в полите на планината, извадил топуза, ударил с него една канара и рекъл:
— Хайде сега удряй, додето сринеш цялата планина! Утре заран да няма нищо от нея!