Очите на Гасан припламнаха триумфиращо.
— Е, хайде сега, можеш да лъжеш и по-добре. Не че има значение. Тя има още нещо. Нещо, което притежаваха и майка й, и чичо й. Не че някой от тях си даваше сметка за това. Всъщност беше малко смущаващо. — Той докосна черния знак на слепоочието си, осмолъчната звезда на Сулейман. — Мислиш си, че притежаваш нещо и… ами…
Нахри почувства как усещането за надвиснала опасност полази по кожата й. Мразеше това, че играе играта му, ала не виждаше друг избор, така че попита:
— Защо поне веднъж не говориш направо?
— Печатът на Сулейман, дете. Ти носиш сянка на знака му… ето тук. — Гасан протегна ръка, за да докосне лицето й, и Нахри се дръпна рязко. — Аз го виждам съвсем ясно. — Царят отново се обърна Към Каве, а в сивите му очи клокочеше триумф и още нещо, нещо зло и отмъстително. — Те всички го носят, велики везире. Всеки, в чиито вени тече нахидска кръв. Маниже. Рустам. Нахри. — Той замълча, сякаш за да се наслади на мига. — Твоят Джамшид.
Каве скочи на крака.
— Сядай — изплющя гласът на Гасан. Жестокото веселие в гласа му изчезна в миг, заменено от безпощадната студенина на един деспот. — Или Джамшид, твоят Бага Нахид, ще свърши в погребален саван.
Нахри се олюля, ръката й се вдигна към устата й.
— Джамшид е Нахид? — Объркана и слисана, тя се помъчи да намери думи. — Та той не притежава никакви…
Умения. Думата заглъхна на езика й. Отчаяните въпроси на Джамшид за ромейския огън, който го бе изгорил и внезапно излекуваните му рани. Древният тохаристански, на който се бе обърнал към Разу… и мощният прилив на сила, който бе почувствала, когато той се бе вкопчил в ръката й, и с чиято помощ бе призовала пясъчна буря.
Джамшид беше Нахид. Очите й внезапно овлажняха. Джамшид беше нейното семейство.
И очевидно нямаше представа за това; не беше достатъчно добър лъжец. Нахри се обърна рязко към Каве. При заповедта на Гасан, той се беше отпуснал на земята, но свирепото му изражение не бе изчезнало.
— Скрил си го от него — заяви тя обвинително. — Как си могъл?
Каве трепереше, люлеейки се напред-назад.
— Трябваше да го защитя от Гасан. Това беше единственият начин.
От царя се откъсна презрителен звук.
— Страшно добре се справи; разбрах, че момчето е Нахид, в мига, в който го доведе в двора ми. Не беше трудно да се досетя за останалото. — В гласа му се промъкна враждебност. — Той се роди в лятото, когато Сафийе почина. Лятото, в което Маниже пренебрегна молбите ми да се върне в Девабад по-рано, за да спаси своята царица.
— Сафийе никога не е била нейната царица — отвърна рязко Каве. — А Маниже имаше едва седмица със собственото си дете, преди да бъде принудена да се върне при теб.
— Очевидно е било достатъчно, за да направи нещо, с което да скрие уменията на Джамшид, нали? — Лицето на Гасан беше разкривено от злост. — Винаги се е имала за толкова умна… и все пак синът й би могъл да използва тези умения, когато Дараявахуш му се нахвърли. Каква ирония! Последният Бага Нахид замалко да бъде убит от своя афшин, докато се опитва да спаси един Кахтани.
Нахри извърна поглед, сърцето й се късаше. Дара сигурно би се хвърлил върху собствения си меч, ако беше научил тази истина. Краката й внезапно омекнаха и тя се облегна на парапета. Гасан и Каве все още се караха и Нахри знаеше, че би трябвало да слуша внимателно, но изведнъж единственото, което искаше, бе да избяга от този ужасен палат и да открие брат си.
— Би трябвало да си благодарен — тъкмо казваше Гасан. — Осигурих и на двама ви живот тук. Заможни, уважавани, влиятелни…
— Стига да ти играехме по свирката — сопна се Каве. — По дяволите нашите желания, нашите амбиции; всичко е подчинено на великите планове на Гасан ал Кахтани. — Гласът му беше жесток. — И се чудиш защо Маниже те отхвърли.
— Подозирам, че причината да ме отхвърли, колкото и разочароващо да е, седи пред мен. — Гасан го гледаше пренебрежително, ала в сивия му поглед имаше неприязън, която не бе в състояние да скрие напълно. — Маниже очевидно имаше доста странен… вкус.
Търпението на Нахри внезапно се изпари.
— О, я престанете — изсъска тя. — Няма да стоя тук и да слушам как двама стари мъже се разправят за отдавна изгубената си любов. Къде е брат ми?
Лицето на Гасан помрачня, но той все пак отговори:
— На сигурно място. Където ще остане с хора, на които имам доверие, докато градът не се успокои.
— Искаш да кажеш, докато не ни принудиш да ти се подчиним — каза Нахри жлъчно. — И преди съм извървявала този път с теб. Защо просто не ни кажеш какво искаш?