— Откъде изобщо се познавате? — попитах аз.
— Срещнах го, когато имаше… неприятности преди известно време — отговори тя. — Всъщност, може да се каже, че му помогнах да се отърве от тях. Това стана след като бях разговаряла с Мартин и бях по-склонна да симпатизирам на Амбър. А и баща ви също е човек, който умее да очарова и убеждава. Тогава реших, че не мога просто да стоя настрана и да го оставя пленник на моя род.
— Знаеш ли как е попаднал в плен?
Дара поклати отрицателно глава.
— Чувала съм само, че Бранд го подлъгал до някаква много отдалечена от Амбър Сянка, където станало възможно да го заловят. Предполагам, че е ставало дума за фалшиво търсене на несъществуващ магически атрибут, способен да възстанови Лабиринта. Той вече съзнава, че единствен Рубина е в състояние да направи това.
— А фактът, че си му помогнала да избяга… как се отрази на отношенията с твоите хора?
— Не особено добре — въздъхна тя. — Временно съм без дом.
— И искаш да си намериш дом тук?
Дара отново се усмихна.
— Зависи как ще се развият събитията. Ако моите хора постигнат своето, ще трябва да се върна там или да остана в каквито Сенки има тогава.
Измъкнах една Фигура и я загледах.
— Ами Мерлин? Къде е той сега?
— С тях — отвърна Дара. — Опасявам се, че вече е техен човек. Той знае потеклото си, но те от дълго време се грижат за възпитанието му. Не знам дали може да бъде спечелен.
Вдигнах Фигурата и се вгледах съсредоточено в нея.
— Няма смисъл — обади се Дара. — Не действа между Амбър и Хаоса.
Спомних си колко трудна беше връзката, когато се намирах в самия край на онова място. Въпреки това, опитах.
Картата в ръцете ми изстина и аз мислено се вмъкнах в нея. Усетих съвсем слабо реагиращо присъствие. Напрегнах се още повече.
— Мерлин, аз съм Коруин. Чуваш ли ме?
Сякаш долових отговор. Той като че ли беше: „Не мога да…“ После всичко свърши. Фигурата загуби студенината си.
— Успя ли да го достигнеш? — попита Дара.
— Не съм съвсем сигурен. Но така ми се струва. Само за миг.
— Повече е отколкото си мислех — заяви тя. — Или условията са добри, или умовете ви много си приличат.
— Когато взе да размахваш пръстена на татко, ти спомена някакви нареждания — намеси се Рандъм. — Какви нареждания? И защо ги праща по теб?
— За да не се губи време.
— Време ли? По дяволите! Та той тръгна едва тази сутрин!
— Трябваше да свърши нещо и още не беше готов за друго. А нямаше представа колко време ще му отнеме. Но той се свърза с мен точно преди да дойда тук — макар че това посрещане доста ме изненада — и сега е готов да започне следващата фаза.
— Къде разговаря с него? — попитах. — Къде се намира той?
— Нямам представа. Оберон установи връзката.
— И…?
— Иска Бенедикт да нападне веднага.
Жерар най-после се размърда в огромния фотьойл, който бе заел, за да слуша. Той стана, затъкна палци в колана си и изгледа Дара отгоре-надолу.
— Подобна заповед трябва да дойде директно от татко.
— Точно такъв е случаят — каза тя.
Той поклати глава.
— Не звучи убедително. Защо ще се свързва с теб — човек, на когото имаме причини да не вярваме, — а не с някой от нас?
— Предполагам, че не може да ви достигне в момента. А с мен успя да установи контакт.
— Защо?
— Той не употреби Фигура. И без това не разполага с моята. Възползва се от един резониращ ефект на черния път, подобен на способа, с който веднъж Бранд избяга от Коруин.
— Явно ти е добре известно къде какво става.
— Вярно е. Все още имам някои източници в Царството на хаоса, а и самият Бранд се прехвърли там след вашия двубой.
— Знаеш ли къде е баща ни в този момент? — попита Рандъм.
— Не. Ала си мисля, че сигурно е отишъл в истинския Амбър, за да се консултира с Дуоркин и да огледа отново щетите, нанесени на първичния Лабиринт.
— С каква цел?
— Не знам. Вероятно, с цел да реши какви действия да предприеме. Фактът, че ме потърси и нареди да осъществим нападението, сигурно означава, че е взел решение.
— Преди колко време водихте този разговор?
— Преди няколко часа… за мен. Но аз се намирах сред Сенките далеч оттук. Не зная какви са различията във времето. Още съм прекалено нова в тези неща.
— Значи може да е станало съвсем скоро. Не е изключено да е било дори преди мигове — каза Жерар замислено. — Защо е разговарял с теб, вместо с някой от нас? Не вярвам да не е могъл да се свърже с нас, ако действително го е искал.
— Вероятно демонстрира предпочитанието си към мен — подхвърли Дара.
— Всичко това може да е самата истина — намеси се Бенедикт, — но аз няма да мръдна оттук, без да съм получил потвърждение на тази заповед.