— Спомням си я — потвърди Харкорт, — Видях я още като момче… Мисля, че и ти и Хю бяхте с мен.
— Да, заедно бяхме.
— Един монах, не помня кой, ни заведе в храма и ни показа призмата. От прозореца високо на стената струеше лъч слънчева светлина и когато монахът вдигна призмата и лъчът падна върху нея, тя засия с всички цветове на дъгата.
— В действителност тази призма не означаваше нищо — каза абатът. — Беше просто интересна. Макар че, ако се позамисли човек, може и да се окаже много по-ценна. Може би е произведение на изкуството. Изработена е от древен майстор. Някои казват, че е направена в Рим, други — в Галия. Изрязана е от парче най-чист кристал и майсторски полирана. Но повече от сигурно е, че е била измайсторена преди столетия, може би по времето на забравения сега ренесанс.
— Често съм се чудил — призна Харкорт — какъв щеше да бъде сега светът, ако ренесансът не е бил задушен под натиска на обстоятелствата. По негово време е построено това абатство; тогава са създадени и много други неща, с които сега заслужено се гордеем. Елоиз ми даде една книга, датираща от онова време. Днес никой художник не може да изпише такова нещо.
— Знам. Аз също съжалявам за това. Призмата е само един малък пример. Старият абат, когото убиха при това нападение, веднъж подхвърли, че била резултат на най точна математика. Не знам какво искаше да каже с това. Но сега вече е без значение — призмата я няма. Известно време мислех, че нападателите не са я отмъкнали. Може би, казвах си, някой я е взел, но не я е вдигнал срещу светлината, не е могъл да види нейното великолепие и я е захвърлил като непотребно парче стъкло. Ала колкото и да я търсих, не можах да я намеря. Сега съм убеден, че е отмъкната.
— Жалко. Беше много красива.
— Според легендата — продължи абатът — съществувала е още една призма. Много по-голяма от тази, която имахме. Може би изработена от същия майстор. Някога, пак според легендата, е била собственост на магьосник на име Лазандра.
— Чувал съм тази легенда — каза Харкорт.
— Значи знаеш и останалата част от историята.
— Знам само предположението, че Лазандра е затворил в призмата душата на един светец. Друго нищо не знам. Никакви подробности.
— Подробностите — каза абатът, — ако наистина са подробности, а не само части от една разпокъсана легенда, в най-добрия случай са неясни. Подозирам, че във всички легенди има много измислици. Но според историята светецът, чието име за съжаление ми се губи в забравата на времето, се опитал да изгони Злото от този свят в Царството на мрака. Такива били намеренията му, но нещо объркал и част от Злото останала. Той изгонил силите на Злото през вратата, така се разказва в легендата — и я затворил подир тях. Но не изгонил всичките. Няколко останали. И онези, които останали, се съюзили с магьосника Лазандра, хванали светеца и го убили. Но преди да го убият, затворили душата му в призмата. Разказвам ти само онова, което съм прочел в старинни документи.
— Искаш да кажеш, че си проучвал тази легенда?
— Нямаше кой знае какво за проучване. Може и да има повече, но на мен не ми е известно. Имаше причина, поради която се ограничих само с това.
— И каква е тази причина?
— Слух. Не е дори и мълва. Според него по някакъв начин, който не е обяснен, Църквата изтръгнала призмата на Лазандра от Злото и я съхранила като светиня, но след това отново я изгубила. Как е станало това легендата не казва.
— Значи цялата история може да е нещо повече от легенда. Все пак има толкова много легенди, че човек не може да прецени коя е вярна и коя не е. Повечето от тях са само приказки за простодушни хора, измислени по време на безделие от други, с по-голяма фантазия.
— Това може да е вярно — каза абатът. — Сигурно е вярно. Но има и още нещо. Искаш ли да го чуеш?
— Разбира се.
— Твоето семейство построи това абатство. Ти, разбира се, знаеш това. Но знаеш ли, че то е построено на мястото на един много по-стар манастир, изоставен много преди идването на семейството ти? Някои от камъните от старата постройка все още стоят в стените на сегашната.
— Знаех, че тук по-рано е имало някаква постройка. Но не съм знаел, че е било манастир. Не ми казвай, че…
— Ще го кажа — отвърна абатът. — Слухът продължава. Според него призмата на Лазандра е била оставена за поклонение в стария манастир, на чието място е построено днешното абатство.