— Мъжът, когото търсиш, без съмнение е в Пуерто Пенаско — каза Антонио и подаде обратно мобилния телефон на Сорая. — Моят компадре, началникът на яхтеното пристанище, познава този гринго. Настанил се е в стария манастир „Света Тереза“, който е изоставен от години. Има моторница — тип „цигара“, с която излиза в морето всяка вечер при залез-слънце.
Седяха в слънчевия бар на „Кале де Ана Габриела Гевара“ в Ногалес. Антонио бе помогнал на Сорая да се пооправи, донесъл й беше лед за компреса, който постави на мястото между гърдите, където я ужили скорпионът. Голямото, кръгло червено петно не се поду и повечето от симптомите, които беше почувствала в пустинята, сега бяха отминали. Накара също Антонио да й купи половин дузина бутилки вода, които започна да пие веднага, за да преодолее обезводняването и по-бързо да изхвърли отровата от организма си.
След около час се почувства по-добре. После си купи нови дрехи от магазина на плаза „Кенеди“ и отидоха да хапнат нещо.
— Ще те закарам до Пуерто Пенаско — каза Антонио.
Сорая лапна и последното парче чилакилес19.
— Мисля, че имаш по-добри възможности. Вече не правиш пари от мен.
Антонио се намръщи. В колата по обратния път към Ногалес й беше казал, че истинското му име е Антонио Джардинес. Контрерас беше работното му име.
— Сега ме обиждаш. Така ли се отнасяш с човека, който ти спаси живота?
— Дължа ти благодарност. — Сорая се облегна назад и замислена го погледна. — Но не мога да разбера защо проявяваш такъв личен интерес към мен.
— Как да ти обясня — Антонио отпи от кафето си с мляко. — Животът ми е ограничен между Ногалес, Аризона, и тук — Ногалес, Сонора. Ужасно скучна част от пустинята, която кара мъже като мен да пият. Единствената ми грижа са проклетите емигранти. Повярвай ми, това не е кой знае какво. — Той разпери ръце. — Има и нещо друго. Животът тук е напълно занемарен. Всъщност може да се каже, че той се определя от немарата, която трови душата и заразява всичко в Латинска Америка. На никой не му пука — нито за някого, нито за нещо друго, освен за парите. — Той допи кафето си. — След това се появи ти.
Сорая се замисли върху казаното. Не бързаше, за да не сбърка, макар че тук трудно можеше да бъде сигурна в каквото и да било.
— Не искам да вляза в Пуерто Пенаско с кола — каза накрая тя. Беше мислила за това през цялото време, докато ядяха. Откритието на Антонио, че Аркадин има моторница, беше предопределило нещата. — Искам да пристигна там с лодка.
Очите на Антонио светнаха. После вдигна нагоре пръст.
— Тъкмо за това говоря. Ти не разсъждаваш като жена, а като мъж. Това бих направил и аз.
— Може ли твоят компадре в пристанището да го уреди?
Той се засмя.
— Ето, виждаш ли, че имаш нужда от помощта ми.
Борн нанесе втори удар. Беше прострелян с халосни патрони от Отавио Морено и изцапан със свинска кръв от пластмасовия плик, който бе спукал. Ковън, който изобщо не реагира на ударите, заби дръжката на глока в челото му. Борн го сграбчи за китката и силно я изви. После хвана един от пръстите му и го счупи. Глокът отхвръкна надалеч по пода на хола и се спря в студената решетка на камината.
Борн отблъсна Ковън от себе си и се изправи на едно коляно, но Ковън го ритна в крака и той падна назад. Ковън моментално скочи върху него и стовари юмрука си в лицето му, а после му нанесе още няколко удара един след друг. Борн остана да лежи неподвижен. Ковън се изправи и се засили да ритне Борн в ребрата. Като че ли без изобщо да се помръдне, Борн го сграбчи за крака, преди да нанесе удара, и изви глезена му наляво.
Ковън изохка, когато костта изпращя. Стовари се с все сила на земята, моментално се претърколи и започна да пълзи на колене и лакти към пистолета до решетката.
Борн докопа една медна скулптура от странична ниска маса и я хвърли. Тя удари Ковън отзад по главата и той заби носа и брадата си в пода. Челюстите му рязко се затвориха и от носа му рукна кръв. Това обаче не го спря, грабна пистолета, изви го с едно плавно движение и стреля. Куршумът удари масата до главата на Борн, преобърна я и лампата отгоре й падна върху него.
Ковън се опита да стреля отново, но Борн се хвърли върху него и го събори по гръб. Ковън грабна ръжена от камината и замахна силно с него. Борн се претърколи и ръженът отскочи от пода. Ковън се опита да ръгне Борн с него, но уцели сакото му, проби го и го прикова към пода. Натисна върха на ръжена в дървото и с мъка се изправи над Борн. Грабна лопатката за изгребване на пепелта, опря дългата й медна дръжка в гърлото на Борн и натисна с цялата си тежест върху нея.