Выбрать главу
* * *

От Ногалес до Лас Кончас имаше 123 мили. Там един колега на приятеля на Антонио беше откарал яхтата, която щяха да наемат. Тя беше поискала голяма яхта, която да бие на очи, нещо, което да привлече вниманието на Аркадин и да го задържи, докато той добре я огледа. В мола на Ногалес Сорая купи най-предизвикателните бикини, които можа да намери. После ги демонстрира на Антонио и очите му за малко да изскочат от орбитите.

— Мадре де Диос, ке линда мучача! — извика той.

Заради последиците от ужилването на скорпиона тя купи прозрачен шал, няколко плажни кърпи и чифт огромни тъмни очила на „Диор“, модна козирка и плажно масло, с което веднага се намаза.

Приятелят на Антонио се казваше Рамос и той докара точно такава яхта, каквато й трябваше — голяма и лъскава. Дизеловите й двигатели буботеха, когато двамата с Антонио се качиха на борда и Рамос ги разведе да разгледат яхтата под палубата. Беше нисък, тъмнокож набит мъж, с къдрава черна коса, татуировки на едрите си ръце и винаги усмихнат.

— Имам патлаци — револвери и полуавтоматични, ако ви потрябват — каза услужливо той. — Няма да ви вземам допълнително пари за тях, освен за изразходваните патрони.

Сорая му благодари, но каза, че няма да има нужда от оръжия.

Потеглиха скоро след като се върнаха на горната палуба. Пуерто Пенаско беше само на пет мили на север.

Надвиквайки буботенето на дизеловите двигатели, Рамос каза:

— Имаме два часа преди залез-слънце, когато Аркадин обикновено излиза с моторницата. Имам риболовни такъми. Ще ви заведа до рифа на петдесет и първата миля, където има много камбала, черен морски костур и червен карас. Какво ще кажете?

Сорая и Антонио ловиха риба край рифа в продължение на час и половина, а после прибраха такъмите и се отправиха към яхтеното пристанище. Рамос посочи лодката на Аркадин, когато намали скоростта, заобиколи носа и се насочи към пристана. Аркадин не се виждаше, но Сорая забеляза един по-възрастен мексиканец, който подготвяше моторницата за излизане в океана. Беше мургав, с набръчкано лице от тежкия труд, солния вятър и палещото слънце.

— Имате късмет — рече Рамос, — идва.

Сорая погледна натам, накъдето посочи Рамос, и видя по пристана да крачи едър мъж. Имаше тъмна, късо подстригана коса, ясно изразени черти на лицето, което не издаваше нищо, и много широки рамене като на плувец, но ръцете и краката му бяха като на борец, дълги и мускулести. Изглеждаше така, като че ли имаше пълно основание да бъде самоуверен, и вървеше с минимално усилие, сякаш почти се плъзгаше, все едно че краката му бяха на сачмени лагери. Излъчваше като огнен кръг около себе си някаква енергия, която Сорая не можеше да определи, но я накара да се почувства неспокойна. Помисли си, че в него има нещо познато, от което безпокойството й стана почти болезнено. После, като ударена от електрически ток, който я накара да потръпне от страх, разбра какво е то. Той се движеше като Джейсън.

— Потегляме — Рамос насочи яхтата да застане пред моторницата, изключи от скорост и се понесоха по инерция към кея.

Аркадин казваше нещо на мексиканеца и се смееше, когато забеляза с периферното си зрение яхтата на Рамос. Погледна към нея, като примигна срещу слънцето, и веднага забеляза Сорая. Ноздрите му се разшириха, докато се вглеждаше в агресивното й, екзотично лице и в тялото й, което в оскъдните бикини изглеждаше като голо и дори по-добре, защото според нея оставяше все пак малко място за въображението. Тя вдигна ръка, като да оправи козирката на главата си, но всъщност жестът подчерта чувствеността на тялото й.

А после, просто така, той й обърна гръб и каза нещо на мексиканеца, който се засмя. Сорая беше разочарована. Пръстите й стиснаха перилата така, като че ли искаше да ги сплеска.

— Този гринго е абсолютен марикон20, няма какво друго да се каже — рече Антонио.

Сорая се засмя.

— Не се видиотявай. — Но забележката му я извади от временното чувство, че е претърпяла поражение. После й дойде нещо друго наум и като се обърна към Антонио, обви раменете му с ръце. Вгледа се в очите му и каза:

— Целуни ме. Целуни ме и не спирай.

вернуться

20

Педераст (исп.). — Бел.прев.