Тъкмо се канеше да завие зад един ъгъл, когато налетя на някакъв бездомник, толкова пиян, че беше припаднал. Като се стараеше да не диша, Маркс се наведе над него, извлече го по стълбите и го сложи легнал напряко на стъпалото непосредствено зад ъгъла. Скри се в тъмното по стълбите над него и зачака, като се стараеше да диша дълбоко и равномерно.
Шумът от бързи стъпки се приближи и Маркс, полунаведен, напрегна тяло. Както беше предвидил, преследвачът му се втурна зад ъгъла и не видя пияния, докато не стана твърде късно. Когато се спъна и полетя напред, Маркс се хвърли надолу по стълбите и му нанесе силен удар с коляно в главата. Преследвачът политна назад, отново се спъна в пияния и се просна по гръб.
Маркс го видя да измъква изпод якето си „Браунинг М1900“. Ритна го в ръката миг преди другият да стреля. Гърмежът в затвореното пространство беше толкова оглушителен, че пияният отвори очи и веднага скочи на крака. Мъжът с браунинга го сграбчи за яката и притисна дулото на пистолета в главата му.
— Сега ще дойдеш с мен. — Имаше силен акцент, може би на човек от Близкия изток. — Или ще ти пръсна мозъка. — Разтърси толкова силно пияния, че от отпуснатите му устни се разлетя слюнка.
— Чекиджия такъв! — развика се напълно объркан пияният. — Разкарай се!
Побеснелият стрелец стовари цевта на браунинга в главата на пияния, а в това време Маркс скочи напред. Удари с длан брадичката на стрелеца и тя се вирна нагоре, откривайки гърлото му. Докато продължаваше да се бори с ръката, която държеше пистолета, нанесе силен удар с юмрук в гърлото на човека. Хрущялната кост поддаде и той се строполи с отворена уста, останал без въздух. Очите му бяха широко отворени и обърнати нагоре. Можеше да издава само животинско ръмжене, но скоро и то престана.
Пияният се завъртя с изненадваща бързина и ритна стрелеца в слабините.
— Как ти се харесва това сега, а? — После, като продължи да си мърмори нещо под нос, заслиза тромаво по стълбите, без да се обръща назад.
Маркс бързо пребърка джобовете на стрелеца, но намери само ключовете за белия форд и пачка пари. Нямаше нито паспорт, нито каквито и да било други документи за самоличност. Едно е сигурно, помисли си Маркс, не е от ЦРУ. „Тогава за кого работи и защо, по дяволите, ме следи?“ Запита се кой би могъл да знае, че е тук, с изключение на Уилърд и Оливър Лис.
После чу свирка на пеши полицаи и разбра, че трябва да изчезва. Погледна още веднъж мъжа, като се надяваше да види нещо отличаващо, например татуировка или…
Тогава видя златния пръстен на третия пръст на дясната ръка и се наведе да го свали. Надяваше се от вътрешната страна да има възпоменателен надпис.
Нямаше. Имаше нещо далеч по-интересно.
Сорая видя отново Леонид Аркадин в празния ресторант на яхтеното пристанище. А може и да търсеше нея, защото докато вниманието й беше съсредоточено в чинията със скариди и жълт ориз, полети с огненолютив сос, не го беше видяла да влиза. Келнерът й донесе питие — едно текини21, и каза, че е от мъжа на бара. Сорая погледна нататък и не се учуди, като видя Аркадин. Погледна го в очите и вдигна чашата си. Усмихна се. Това беше достатъчно да го насърчи.
— Упорит сте, не може да не ви се признае — каза тя, когато той се приближи.
— Ако бях ваш любовник, никога нямаше да ви оставя да вечеряте сама.
— За моя пул бой22 ли говорите? Пратих го да си стяга багажа.
Той се засмя и посочи сепарето, където тя седеше.
— Може ли?
— Предпочитам да не го правите.
Въпреки това той седна и постави питието си на масата, сякаш маркираше територията си.
— Ако ми позволите да поръчам, ще ви платя вечерята.
— Нямам нужда да ми плащате вечерята — рече студено тя.
— Нуждата няма нищо общо с това. — Той вдигна ръка и келнерът се приближи. — Искам пържола, да е кървава, и порция томатилос23.
Келнерът кимна и се отдалечи.
Аркадин се усмихна и Сорая с изненада забеляза колко естествена беше усмивката му. В нея имаше някаква вътрешна топлина, която я изплаши.
— Леонардо — представи се той.
Тя презрително изсумтя.
— Не ставайте смешен. Никой в Пуерто Пенаско не се казва Леонардо.
Той направи унила физиономия като малко момче, което току-що са заловили да бърка в буркана с курабиите, и тя започна да добива представа какъв е подходът му към жените. Видя колко магнетизъм имаше в него, какво силно впечатление правеше, излъчваше сигурност на силен мъж, съчетана с някаква уязвимост. Коя жена би могла да устои? Тя се изсмя вътрешно в себе си и се почувства по-добре, като че ли най-после беше стъпила на твърда почва, откъдето можеше уверено да пристъпи към изпълнението на задачата си.
22
Пул бой — момче, което се грижи за басейна в богаташките къщи и често изпълнява ролята на жиголо. — Бел.прев.