— Трябва да разбереш дълбоката ми омраза към Нарсико.
Тя сви рамене.
— Аз съм гринга, не гледаме толкова сериозно на такива неща. Знам, че не си го убил.
Той махна с ръка.
— Точно това имах предвид под разбиране. Убийството би било нещо твърде добро за лайно като него.
Тя започна да предусеща накъде отива разговорът.
— Значи планираш нещо друго?
Отново последва смях, подобен на крясъка на ара.
— Вече е направено. Който е казал, че отмъщението е ядене, което най-добре да се сервира студено, няма колумбийска кръв във вените си. Защо да се чака, когато възможността е пред теб?
Младият мъж се върна с поднос, препълнен с храна — голямо разнообразие от чинийки, като се започне с ориз и боб и се стигне до пържени люти чушлета и пушени морски деликатеси. Остави подноса на масата и Корелос го отпрати с махване на ръката. Веднага взе една чиния със скариди в огнено лютив сос и започна да ги яде заедно с главите. Облиза си пръстите от соса и продължи:
— Знаеш ли кой е най-добрият начин да се докопаш до някой мъж, сеньорита? Чрез жена му.
Сега тя разбра.
— Прелъстил си Беренгария.
— Да. Сложих му рога, опозорих го, но това не е всичко, което направих. Нарсико отчаяно искаше да надмине семейството си, затова се погрижих да не може да го стори. — Очите на Корелос проблеснаха. — Направих Беренгария Морено наследница на брат си.
И си го сторил дяволски добре, помисли си Мойра. Есай й беше казал, че няма дори и намек тя да е замесена.
— Мислите ли, че тя е имала къртица при брат си?
— Ако й трябваше списък с клиентите на Густаво, беше достатъчно само да му го поиска, което тя не направи, поне докато бе жив.
— Тогава кой би го сторил?
Той скептично я изгледа.
— О, не знам, хиляда души, може и повече. Искаш ли да ти напиша списък?
Тя не обърна внимание на сарказма му.
— А какво ще кажеш за себе си?
Той се засмя.
— Какво? Занасяш ли ме? Густаво ми докарваше цяло състояние, като вършеше всичката черна работа. Защо ми е да му погаждам номера?
Дали Корелос е знаел, че списъкът с клиентите на Морено е бил в лаптопа, или само е предполагал? — запита се Мойра. Есай нямаше вид на човек, който ще се опита да отнеме бизнеса на един наркобарон. По-скоро приличаше на ограбен, който иска да си върне отнетото. Тя се наведе напред и опря лакти на масата.
— Ескучаме, омбре14. Някой е офейкал с лаптопа. Ако не е била Беренгария, тогава е бил някой друг, който е искал бизнеса на Густаво и е само въпрос на време, преди да започне да действа.
Корелос взе чиния с пържени чушлета и започна да ги подхвърля едно след друго в устата си. Добре очертаните му устни лъснаха от мазнина. Не си направи труда да ги избърше.
— Не знам нищо за това — каза студено той.
Мойра му повярва. Ако знаеше, вече щеше да е направил нещо по въпроса. Тя се изправи.
— Може би Беренгария знае.
Той присви очи.
— Не ми се вярва. Каквото знае тя, го знам и аз.
— Ти си доста далеч от Халиско.
Корелос презрително се изсмя.
— Не ме познаваш много добре, нали, чика.
— Искам този лаптоп, омбре.
— Там е работата, я! — Дълбоко в гърлото му се чу звук, подобен на мъркане на тигър. — Става късно, чика. Защо не останеш за през нощта? Гарантирам ти, че условията, които имам тук, са по-добри, отколкото тези, които може да ти предложи градът.
Тя се усмихна.
— Не мисля да оставам. Благодаря ти за гостоприемството… и за откровеността.
Корелос се ухили.
— Готов съм на всичко за една красива сеньора. — Той вдигна предупредително пръст. — Внимавай, чика. Не ти завиждам. Беренгария е опасна пираня. Дай й и най-малкия повод и тя ще те изяде заедно с костите.
Когато Питър Маркс пристигна в апартамента на Ноа Перлис, го завари пълен с агенти на ЦРУ, двама, от които му бяха познати. Единия, Джес Макдонъл, познаваше много добре. Бяха работили заедно при изпълнението на две операции, преди Маркс да бъде повишен и да стане член на ръководството.
Когато Макдонъл го видя, той му кимна, отведе го настрана и каза шепнешком:
— Какво, по дяволите, правиш тук, Питър?
— Изпълнявам задача.
— Ние също, така че ще е по-добре да се махнеш веднага, преди някой от новите натегачи на Данзигер да се заинтересува от теб.
— Не мога, Джес. — Питър проточи врат, за да погледне през рамото на Макдонъл. — Търся Джейсън Борн.