— Значи лаптопът е бил у Есай — рече Уилърд. — А пръстенът?
— Джалал Есай е притежавал и двете.
— Не виждам логика в това. Защо той сам не се е опитал да намери златото на Соломон?
— Защото дори и да е отворил файла, не би могъл да действа. — Ел-Ариан се премести от слънчевата светлина на сянка и като че ли се промени и като ръст, и като присъствие. Все едно, че се беше раздвоил. — Във файла липсва определена част от инструкцията.
— И Есай я няма.
— Няма я.
— А у кого е? — попита Уилърд.
— Намира се в специална стая в една къща в Тинерир — град във Високите Атласки планини на Мароко.
Уилърд поклати глава.
— Знам, че е лесно да се пита, след като фактът е налице, но защо пръстенът и лаптопът са били поверени на Есай?
— Фамилията му е най-старата и най-религиозната. Реши се, че той е най-добрият избор.
За кратко и двамата запазиха мълчание, замислени за допуснатата грешка.
— Още не мога да разбера защо всичко се случва днес. Имало е време, когато у вас са били както пръстенът, така и лаптопът. Защо не взехте златото тогава?
— Разбира се, че щяхме да го направим — каза Ел-Ариан, — но не бяхме в състояние. Липсваше ни онази част от инструкцията. След десетилетия търсене целият комплект беше открит случайно след едно земетресение в Иран, което разкри археологическо съкровище от информация. Голяма част от него е била измъкната от Александрийската библиотека преди първия пожар в нея. Един ръкопис съдържал информация за двора на цар Соломон.
— И това става известно, след като пръстенът изчезва, а лаптопът е откраднат.
— Точно така. — Ел-Ариан разпери ръце. — Сега виждате как вашите и нашите планове съвпадат. Вие искате да съберете Борн и Аркадин, за да разберете веднъж завинаги кой е по-съвършеният боец. Ние искаме пръстена на Соломон и лаптопа.
— Простете, но не виждам връзката.
— Опитахме се да вземем лаптопа от Аркадин, но без успех. Загубих всички, които изпратих да го убият, и се уморих да изпращам хора, за които знам, че ги чака сигурна смърт. Известно ми е и това, че ЦРУ от години се опитва да убие Борн, също без успех. Не, единственият начин за нас да се сдобием с това, което искаме, е да съберем двамата заедно.
— Има вероятност пръстенът на Соломон да е у Борн, но дали лаптопът е все още в Аркадин?
— Напоследък той не го изпуска от очи.
Те отново тръгнаха да се разхождат. Обиколиха фонтана, където една червеношийка пиеше вода и нервно ги поглеждаше. Нервността на птицата се предаде и на Уилърд.
— След като не повярвах на Оливър — рече той, — защо трябва да повярвам на вас?
— Не очаквам да ми повярвате — каза Ел-Ариан. — За да ви докажа, че съм искрен, ви предлагам следното: помогнете ми да съберем Борн и Аркадин, което вие така и така искате, и аз ще ви отърва от Оливър Лис.
— И как ще го направите? Лис е много силен.
— Повярвайте ми, господин Уилърд, Оливър Лис не разбира значението на силата. — Бенджамин Ел-Ариан се обърна. Слънчевата светлина блесна в очите му като искра при запалване на двигател. — Той ще бъде отстранен от живота ви.
Уилърд поклати глава.
— Страхувам се, че обещанията не са достатъчни. Ще искам половината, а останалото — когато събера Борн и Аркадин заедно.
Ел-Ариан разпери ръце.
— Говорим за човек, не за пари.
— Това е проблем, който сами трябва да решите — каза Уилърд. — Ще започна да действам, когато и само когато вашите действия подкрепят думите ви.
— Е, добре тогава. — Ел-Ариан се усмихна. — Просто ще трябва да сменя декора за господин Лис.
Хасиендата на Скидел се простираше в центъра на огромното ранчо. Беше в испански колониален стил, със стени от бял хоросан, капаци на прозорците, украсени с дърворезба, решетки от ковано желязо и покрив от теракотени плочи. Една жена в униформа на прислужница отвори вратата, когато Мойра почука. След като се представи, тя я поведе през фоайе с мраморен под и през голяма прохладна гостна до вътрешен двор, покрит с големи каменни плочи. Дворът гледаше към тенис корт, градини и басейн, в който една жена — очевидно Беренгария Морено — плуваше напред-назад. Отвъд тази гледка се простираха безкрайни поля от синьо агаве.
До Мойра стигна силният аромат на рози, когато я поведоха към един мъж, който седеше край маса от стъкло и ковано желязо, отрупана с храна в мексикански керамични чинии и с кани червена и бяла сангрия18, пълни с резенчета пресни плодове.