Кайл разтърка черепа си с едната ръка. Освен това непрекъснато клатеше глава.
— Не ми даваш никаква информация, никаква помощ, абсолютно никаква. Но — усмихна се той — ти все пак си на половин крачка пред нашите хора. Не съм чувал тази теория за „бракуваните“. Не е лоша, Алекс, особено ако е от онези психари, които обичат да контролират, да подчиняват жените на волята си.
— За мен няма съмнение в това. Трябва да има дяволски сериозна причина, за да се отърве от тези три жени. А сега, мисля, че ти ще ми кажеш някои неща, които аз не зная.
— Може и да ти кажа, ако минеш още няколко прости теста. Какво друго показват твоите сметки?
Хвърлих му кръвнишки поглед, докато бавно отпих от бирата си.
— Смятах, че си нормален, но всъщност си поредната феберейска гадина.
— Аз съм програмиран в Куонтико10 — произнесе Кайл с нелош компютърен тембър. — Правил ли си психопрофил на Казанова?
— Работя върху него. Доколкото ми е по силите, след като на практика разполагам с нулева информация. Трябва да е някой, който идеално се слива с обкръжението си — казах. — Вероятно се ръководи от същите натрапчив и сексуални фантазии, които е имал като момче. Може да е бил жертва на насилие, да речем, кръвосмешение. Може да е бил воайор, обикновен изнасилвач или романтичен изнасилвач, който определя срещи на жертвите си. Сега е много странен колекционер на красиви жени; изглежда, си избира наистина само изключителни жени. Той ги проучва, Кайл. Почти сигурен съм. Самотен е. Може би копнее за идеалната жена.
Кайл поклати глава.
— Ти си луд, човече. Мислиш като него!
— Няма нищо смешно — сграбчих брадичката на Кайл с палеца и показалеца си. — А сега ти ми кажи нещо, което аз да не знам.
Кайл издърпа от брадичката си от хватката ми.
— Дай да сключим сделка, Алекс. Сделката е добра, така че не се дръж цинично.
Вдигнах ръка, за да извикам сервитьорката.
— Сметката! Отделни сметки, ако обичате.
— Не, не. Почакай. Това наистина е добра сделка, Алекс. Мразя да казвам: „Имай ми доверие“, но моля те, имай ми доверие. Не мога да ти кажа всичко още сега, само и само за да ти докажа, че играя честно. Признавам, че случаят е значително по-мащабен от всичко, което си виждал до този момент. Прав си за Бърнс. Заместник-директорът неслучайно беше тук.
— Досетих се, че не е дошъл да гледа азалиите. — Усетих се, че крещя на Кайл в тихия хотелски бар. — Добре, кажи ми поне едно нещо, което все още да не знам.
— Не мога да ти кажа нищо повече от това, което вече ти казах.
— Мътните да те вземат, Кайл. Не си ми казал абсолютно нищо — повиших глас. — Каква сделка ми предлагаш?
Той вдигна ръка. Искаше да се успокоя.
— Слушай. Както знаеш или подозираш, това е един кошмар с четири звезди, в който вече участват много институции, а все още не е загрял истински. Така е, повярвай ми. Никой не е получил никакъв резултат, Алекс. Ето над това бих искал да помислиш.
Подбелих очи.
— За мен е чест да се занимавам с този случай — казах.
— За човек в твоето положение предложението е изключително изгодно. След като така и така си извън бъркотията с всички тези различни юрисдикции, защо не продължиш по същия начин. Стой настрана и работи директно с мен.
— Да работя с федералното бюро? — задавих се аз с бирата си. — Да си сътруднича с феберейци?
— Мога да ти осигуря достъп до цялата информация, до която се доберем, в момента, в който се доберем. Ще ти предоставя всичко, от което се нуждаеш, що се отнася до информация и всякакви текущи данни.
— А ти няма да споделяш с местната и щатската полиция онова, до което се добера? — попитах аз.
Кайл отново си беше възвърнал обичайния напрегнат вид.
— Виж, Алекс, това разследване е мащабно и скъпо, но не води доникъде. Десетки полицаи си скъсват задника от бачкане, докато из целия Юг направо под носовете ни изчезват жени, включително и твоята племенница.
— Разбирам проблема, Кайл. Остави ме да помисля над твоя вариант. Дай ми малко време.
Двамата поговорихме още малко върху неговото предложение и аз успях да изцедя някои подробности. В общи линии обаче се продадох. Кайл щеше да ми осигури достъп до първокласен екип от помощници и щях да разполагам със средства за упражняване на натиск винаги когато ми се наложеше. Вече нямаше да съм сам. Поръчахме си бургери и още бира, като продължихме да разговаряме и да нанасяме последните щрихи в моя договор с дявола. За първи път, откакто бях дошъл на юг, се почувствах малко обнадежден.
10
Малко градче във Вирджиния, недалеч от Вашингтон, където се намира база на морските пехотинци, на чиято територия е и Академията на ФБР. — Б.пр.