Първата теория от Западното крайбрежие не ми допадна особено, но не можех и да я отхвърля напълно.
— Каква е другата теория от супердивия Запад? — попитах Кайл.
— Другата теория — отговори той — е, че става дума за двама мъже. Но те не просто общуват помежду си, а се състезават. Това може да е едно страховито състезание, на което сме поканени.
Част трета
Джентълмена
60
Някога той беше джентълмен от Юга.
Учен джентълмен.
Сега бе най-изисканият джентълмен в Лос Анджелис.
Но винаги си оставаше джентълмен. Мъж на серенадите и алените рози.
Оранжевочервеното слънце беше започнало бавно да се спуска по своята дълга пързалка към Тихия океан. Разхождайки се с безгрижна крачка по Мелроуз Авеню в Лос Анджелис, доктор Уилям Рудолф си мислеше, че гледката е ослепителна.
Този следобед Джентълмена беше излязъл „на пазар“ и попиваше всички гледки и звуци, цялата трескава суетня край себе си.
Уличната сцена му напомни за нещо, което някой от печените автори на детективски романи, може би Реймънд Чандлър, беше писал: „Калифорния — универсалният магазин“. Определението все още се връзваше дяволски добре.
Повечето привлекателни жени, които наблюдаваше, бяха между двайсет и двайсет и пет годишни. Те току-що се бяха пренесли от обезумяващия служебен свят на рекламните агенции, финансовите институции и юридическите фирми в квартала на развлеченията около булевард Сенчъри. Някои бяха с обувки на високи токчета, други със сандали на дебели платформи, с прилепнали ластични минижупи, тук-там по някой костюм, очертаващ формите им.
Той се вслушваше в невинното секси прошумоляване на пясъчната коприна, във войнственото „трак-трак“ на марковите обувки, в страстното „шат“ на каубойските ботуши, които струваха повече, отколкото Уайът Ърп13 беше припечелил през целия си живот.
Чувстваше се разгорещен и леко възбуден. Приятно възбуден. Животът в Калифорния беше хубав. Тя наистина бе универсалният магазин на неговите мечти.
Това беше най-хубавата част: предварителната игра, предхождаща окончателния му избор. Полицията в Лос Анджелис все още бе озадачена и объркана от него. Може би един ден всичко щеше да им се изясни, а може би не. Той просто беше прекалено добър в тази работа. Той беше Джекил и Хайд на своето време.
Докато се шляеше между авенютата Ла Бреа и Феърфакс, той вдишваше уханията на мускус и тежки парфюми от цветни есенции, на лайка и лимон, носещи се от косите на минаващите жени. Кожените чанти и поли също имаха специфична миризма.
Всичко това бе силен дразнител, но той го обожаваше. Самият факт, че тези прекрасни калифорнийски лисици дразнеха и провокираха именно него, бе една голяма ирония.
Той беше малко прелестно момченце с пухена косица, пуснато на свобода в сладкарницата. Кой от забранените сладкиши да си избере този следобед?
Дали да не е тази малка глупачка с червени обувки на високи токчета и без чорапогащник? Или онази предизвикателна красавица с френския копринен костюм?
Няколко жени бяха хвърлили одобрителни погледи към доктор Уил Рудолф, докато влизаха и излизаха от любимите си магазини.
Той беше красив дори според високите холивудски стандарти. Приличаше на певеца Боно от ирландската рок група „Ю Ту“. Всъщност изглеждаше така, както би изглеждал Боно, ако певецът бе предпочел да стане преуспяващ лекар в Дъблин, в Корк или пък тук в Лос Анджелис. И това беше една от най-големите лични тайни на Джентълмена: жените почти винаги сами го избираха.
Уил Рудолф се шляеше из „Нативити“, който беше станал един от най-модните магазини на Мелроуз Авеню. „Нативити“ беше мястото, където можеше да си купиш марково бюстие, кожено яке, подплатено с норка, „старинен“ ръчен часовник „Хамилтън“.
Докато наблюдаваше гъвкавите млади тела в претъпкания магазин, той си мислеше за всички първокласни партита, първокласни ресторанти и дори първокласни магазини на Холивуд. Градът беше станал изцяло зависим от своя собствен ред.
Той разбираше какво означава положението в обществото. Много добре го разбираше. Доктор Уил Рудолф беше най-могъщият човек в Лос Анджелис.
Той се опияняваше от чувството за сигурност, което му вдъхваха заглавията на първа страница във всеки вестник — така той знаеше, че наистина не е изкълчена приумица на собственото си въображение. Джентълмена контролираше цял град, и то не какъв да е, а влиятелен град като Лос Анджелис.
13
Известен герой на Дивия Запад (1848–1929). Ролята му е изпълнявана в киното от Хенри Фонда, Бърт Ланкастър, Джеймс Стюарт и много други. — Б.пр.