Около седем часа вечерта двамата със Сампсън отново се срещнахме с полицията на Дърам. Появиха се и детективите Ръскин и Сайкс. Те също бяха подложени на неимоверен натиск.
Дръпнаха ни настрана, преди да се запознаем с последните новости в разследването на Казанова. Стресът беше засегнал и тях, така че двигателите им изглеждаха поохладени.
— Вижте какво, вие сте работили и преди по такива големи и трудни случаи — започна Ръскин. Както обикновено, той взе думата. Сайкс не даваше вид да ни харесва повече, отколкото при първата ни среща. — Признавам, че отначало ние с партньора ми се държахме с известна териториална ревност. Но искам да знаете, че единственото, към което се стремим, е да спрем тези убийства веднага.
Сайкс поклати голямата си глава.
— Искаме да арестуваме Сакс. Проблемът е, че началството ни кара да преливаме от пусто в празно, както винаги.
Ръскин се усмихна и аз най-сетне му отвърнах със същото. Всички бяхме наясно с ведомствената политика. Аз обаче все още нямах доверие в детективите от отдел „Убийства“ на дърамската полиция. Бях сигурен, че искат да ни използват по някакъв начин, или поне да ни отстранят от пътя си.
Освен това имах чувството, че все още крият някакви сведения.
Двамата ни съобщиха, че са затънали в проучване на редица лекари с някакво криминално минало или връзки с престъпни афери. Уик Сакс беше главният заподозрян, но все пак беше само един от многото.
Все още съществуваше реална възможност Казанова да се окаже някой, за когото дори не бяхме чували. Това често се случваше в случаите със серийни убийци. Той беше някъде наоколо, но ние може би нямахме и най-малка представа кой е той в действителност. Това беше най-кошмарната част от всичко, а заедно с това и най-обезверяващата.
Ръскин и Сайкс ни заведоха при таблото със заподозрените, окачено на стената. До този момент на него бяха написани седемнайсет имена. Пет от тях бяха на лекари. Първоначално Кейт беше решила, че Казанова е лекар. Кайл Крейг беше на същото мнение.
Прочетох имената на лекарите.
Доктор Стивън Боуън
Доктор Франсис Константини
Доктор Ричард Дилало
Доктор Мигел Феско
Доктор Кели Кларк
Отново се запитах дали е възможно не един, а няколко души да са замесени в къщата на ужасите. Или все пак Уик Сакс беше нашият човек? Той ли беше Казанова?
— Ти си великият гуру. — Дейви Сайкс неочаквано се притисна към рамото ми. — Кой е той, мой човек? Дай едно рамо на местните селяндури. Спипай Торбалан, доктор Крос.
89
Късно тази нощ Казанова отново предприе акция. Отново излезе на лов. През последните няколко дни възбуждащата тръпка му беше липсвала, но тази нощ щеше да бъде изключително важна.
Мина без проблеми през охраната на огромния комплекс на медицинския център на университета „Дюк“. Насочи се към една рядко използвана сива метална врата към паркинга на лекарския персонал. По пътя се размина с няколко чуруликащи медицински сестри и млади доктори със сериозни лица. Някои от тях му кимнаха и дори му се усмихнаха.
Както винаги Казанова се сливаше съвършено с околната среда. Можеше да отиде където си поиска — и обикновено се възползваше от това.
Докато бързаше по стерилните бели коридори на болницата, мозъкът му беше зает със сложни и много важни изчисления, отнасящи се до собственото му бъдеще. Беше направил изключително успешно турне тук, както и в целия Югоизток, но то явно приближаваше към своя край. Като се започне от тази нощ.
Алекс Крос и останалите отчайващо скучни смотаняци се доближаваха опасно близо до него. Дори полицията на Дърам ставаше опасна. Той наистина беше „териториален“. Позната му беше неадекватната им терминология. В края на краищата все някой щеше да открие къщата. Или което беше по-лошо — щеше да открие самия него по силата на някакъв идиотски късмет.
Да, време беше да се махне оттук. „Може би двамата с Уил Рудолф трябва да заминем за Ню Йорк“, мислеше си той. Или за слънчева Флорида, привлякла и Тед Бънди23? Аризона можеше да се окаже приятно местенце. Защо да не прекарат есенния сезон в Темп или в Тюсън… кипящи студентски градове, пълни до пръсване с плячка. А можеше да се установят и в близост до някой от големите университети на Тексас. Остин например сигурно е прекрасен. Или Урбана в Илинойс? Мадисън в Уисконсин? Кълъмбъс в Охайо?
Всъщност той копнееше за Европа — Лондон, Мюнхен или Париж. Неговата представа за голямо турне. Може би това бе правилното решение в този момент. Едно велико турне за двамата гении. Кой ще ти ходи да гледа „Дракула“, когато истински чудовища бродят из страната ден и нощ?
23
Един от най-садистичните серийни убийци в историята на САЩ, изнасилил и умъртвил над 40 жени. Екзекутиран на електрическия стол през 1989 г. — Б.ред.