Бойното си кръщение получи през 1958 година по време на раздора между Вито ла Плака и Санте Билечи, когато изби братята Буфардо, чиито интереси бяха в контрола на търговията с електродомакински уреди — един монопол, който Гаспаре успя впоследствие да завоюва за своя дон.
По онова време Ла Плака бе считан за недосегаем благодарение на репутацията, спечелил си с атентата над един от двамата съветници на Билечи, когото зверски бе убил в неговата „Джулиета“ с револверен изстрел от упор, който прониза главата му от едното ухо до другото.
Автомобилът се разби в една ограда и първите, притекли се на помощ, видяха шофьора, захлупен върху волана с окървавена глава, и решиха, че това е вследствие на катастрофата. Чак когато го натовариха в линейката, лекарят от „Бърза помощ“ установи, че пострадалият е получил „правосъдие“ чрез револверен изстрел, преди автомобилът да изхвърчи от платното. Това беше началото на войната. Макар че и заповедта за наказателна акция срещу съперника бе подадена от Билечи, все още не се бе стигнало до самия план поради някои трудности в осъществяването му. Ла Плака прекарваше по-голямата част от времето си в една мелница, непревземаема като крепост, неотлъчно пазен от братята Буфардо — двама от най-добрите телохранители в цяла Западна Сицилия, — така че организацията трябваше да бъде наистина безупречна. Тогава Ардицоне поиска да се заеме с операцията.
Даваше си сметка, че с братята Буфардо би могъл да се справи единствено ако ги изненадаше, но, от друга страна, беше абсурдно да се мисли, че ще влезе с гръм и трясък в мелницата, без да се изложи на сигурна смърт.
Една сутрин нареди да бъде откраднато едно такси и когато то пристигна да го вземе от къщи, шофьорът — младеж, когото Билечи бе извикал от Милано, за да не бъде разпознат — видя пред себе си един съвършено неузнаваем Ардицоне. Беше си залепил черни мустаци, облечен бе в елегантен светъл костюм с лъскава подплата и носеше мека шапка, придаваща му вид на високоуважавана личност. Минута по-късно автомобилът пое към мелницата.
Ардицоне си бе направил сметката точно. Знаеше, че никой от престъпния свят не беше използвал досега такси и че пазачът на входа, респектиран от вида му, нямаше да ги спре. Щеше да го вземе за чужденец, след като пътува с такси, и да го пропусне през тунела, без да уведоми дирекцията.
Пазачът огледа подозрително пътниците в автомобила, но ги пропусна да влязат. Камионите все още не бяха пристигнали да товарят и за няколко секунди таксито спря пред широко остъкления вход на дирекцията. Часът беше три следобед. По-младият Буфардо четеше вестник зад стъклената кабина, а брат му стоеше на вратата и пушеше цигара.
Младежът слезе от колата и със съвсем професионален жест отвори задната врата. Братът, който пушеше, смачка с крак угарката и сложил ръце на кръста, се отправи към посетителя, чието лице не можеше да види, понеже шофьорът го закриваше. Ардицоне стреля без дори да слезе от таксито. По-възрастният брат беше покосен в момента, когато посегна към колана си да извади пистолета. Другият се хвърли настрана, изстрелвайки един куршум в челото на младежа от Милано, ала вторият изстрел застина в цевта му. Автоматичният откос на Гаспаре Ардицоне го закова на пода. Вито ла Плака прояви неблагоразумие и се опита да избяга през страничния изход. Ардицоне го забеляза как се мъчи да се покатери по една стълба зад чувалите с брашно и без никакво усилие го свали с един изстрел. Пазачът не се виждаше никакъв. Ардицоне натовари в таксито трупа на младежа от Милано, мина през тунела и излезе на открито. Никой не го бе видял. Нямаше да има други жертви.
Ардицоне се надяваше след тази акция да бъде произведен от редови в десетник, ала дон Санте Билечи бе на друго мнение. Награди го щедро, изпрати го за няколко месеца да смени климата в Германия, но го остави в бойните редици, обяснявайки му, че едно евентуално повишение със сигурност би го поставило пред възмездието на фамилията Ла Плака, а случилото се би трябвало да изглежда в техните очи като обикновена наказателна експедиция, проведена от редовите му войници: така оцелелите биха били още по-силно впечатлени. Санте Билечи остана без конкуренти на пазара, който го интересуваше, а Гаспаре Ардицоне се опита да забрави разочарованието си, прекарвайки няколко разгулни месеца в Германия, откъдето си доведе и жена, която не разбираше нито дума италиански. Изглежда обаче, Гаспаре желаеше тъкмо това, след като още от първата вечер в Бавиера, когато Инге го бе приютила в леглото си, двамата не бяха разменили нито дума.