Девета глава
Властта на дон Анджелино винаги бе поставяла принципите му за справедливост пред всякакви интереси. Затова и бе Големия баща. От години наред благодарение на авторитета си успяваше да разреши дори и старите родови вражди. Отдавна вече не се случваха убийства заради собственост върху пасбища, нямаше отмъщения, когато някой предизвикателно прескочеше нечия межда, а дребните търгове за мелиорации или отводнителни инсталации из района вече не бяха повод за войни. Това го знаеха дори карабинерите и макар че за тях дон Анджелино бе олицетворение на една система, останала извън закона, но дълбоко вкоренена, за да бъде покътната, те все пак го считаха за „човек на закона“ дотолкова, доколкото гарантираше поне онези закони, които се основаваха на обичайното право.
Всъщност именно дон Анджелино възпря бунта в Портануова, като успя да убеди властите в Рим да построят язовир и водопровод за селото. Преди да се намеси той, хората с години бяха живели с режим на водата, понасяйки мъчителните и унизителни опашки пред общинските цистерни. Два пъти на ден, сутрин и вечер, жените от Портануова сновяха между домовете си и автоцистерните заради най-елементарни нужди. От година на година местните депутати подновяваха обещанията си, без да решават въпроса със строежа на язовира, и винаги преди избори миражът му се издигаше като стена пред стремежите на крайните партии да се представят за умерени. После хората внезапно се разбунтуваха. Един човек падна убит. На мястото пристигнаха безкрайни автомобилни колони с карабинери и селото изживя ужасни часове. Самите военни обаче, изпратени в този барутен погреб, си даваха сметка, че присъствието им съвсем не е достатъчно, за да премахне опасността от обществен взрив.
Хората преобърнаха с главата надолу цялото кметство заедно с всички останали служби, които те по някакъв начин свързваха с държавата, и положението достигна до критичната си точка. Тъкмо в този момент дон Анджелино реши да се намеси енергично и изпрати в Рим Никола д’Амико заедно с адвоката Спатаро, на когото от години бе поверил интересите си. Така в Портануова потече вода и никой не протестира, че фирмата, спечелила на търг строителството на язовира, бе под контрола на Големия баща, нито пък оспори правото му да прибере печалбата от този акт на справедливост. И ето че сега нито смъртта на сина му, нито очакването на отмъщението бяха в състояние да го отклонят от задълженията му.
Седеше зад бюрото в кабинета си и слушаше мъжа, който стоеше пред него.
— Само този американски лекар може да спаси детето… защото само той може да направи операцията, но затова трябва да го заведа в Хюстън, а аз не мога, дон Анджелино, казвам ви го, не мога да помогна на сина си и господин д’Амико също го знае… защото нямам пари… Имам само очи, които вече изплаках.
Мъжът замълча. Дон Анджелино погледна съветника си и той кимна утвърдително.
— На колко години е синът ти? — попита той.
— На седем…
— Как се казва?
— Джованино… Вани…
— Добре… сега можеш да си вървиш…
Мъжът понечи да каже още нещо, но дон Анджелино го спря с жест.
— Няма нужда от повече приказки. По-добре мисли за сина си!
Мъжът направи няколко поклона и едва чуто промълви:
— Целувам ви ръка и нека Бог да ви закриля! — След това се измъкна през вратата.
— Има ли други? — попита дон Анджелино.
— Кукуруло, пазачът на гробищата. Изпратих да го повикат заради къщата. Трябва да разбере, че не бива да злоупотребява с добрината на хората. Почтените хора трябва да бъдат уважавани.