Сега обаче методите се бяха променили дори и спрямо тях. Парите вече не закупуваха единствено мълчанието, а служеха и за нещо повече. Сега те можеха да заплатят не само траура, но даже и мъката на вдовиците, осъждайки ги на равнодушие. Те вече дори не можеха да оплакват мъжете си, след като трябваше да твърдят, че са живи. Това бяха така наречените бели вдовици.
След като изчака да заровят Сантино Билечи в земята, Гаспаре Ардицоне отиде направо в дома на вдовицата. Тереза Билечи се готвеше да посрещне мъжа си и в първия момент не разбра причината за това посещение. Ардицоне обаче нямаше време за губене, затова й показа златния му часовник и верижката, с която го окачваше на жилетката си, и й каза, че дон Сантино е мъртъв. Остави я няколко минути да се изплаче, след което й каза, че това ще бъдат последните й сълзи. Никой извън фамилията не знаеше, че дон Сантино е убит, и никой не биваше дори за миг да се усъмни, че е изчезнал. Ако въпреки всичко тя се облечеше в траур или дадеше да се разбере, че мъжът й е мъртъв, никой нямаше да защити приятелите й, още по-малко пък щеше да гарантира живота на дъщерите й и семействата им.
След всичко онова, което бе изживяла през тези тридесет години, Тереза Билечи разбра какво означава това предупреждение. Същевременно си даде сметка, че поне за известно време още Сантино трябваше да бъде считан за жив заради фамилията и неприятелите й, докато нещата не си отидеха отново по местата. Изтри сълзите си. Щеше да оплаква мъжа си по-късно, когато останеше сама. Обеща, че никой никога не ще открие вдовицата в нейно лице, и каза, че в случай на разпит ще твърди, че мъжът й не се е обаждал. Ако й кажеха, че дон Сантино тайно е напуснал района, в който бе заточен, щеше да се покаже учудена, но все едно, нямаше да проговори. Ардицоне й напомни, че за разлика от много други вдовици със своето състояние тя няма да има никакви финансови проблеми, и я увери, че семейството й ще бъде покрай нея. Когато го изпращаше, Тереза му поиска часовника, който й беше показал; Ардицоне неумолимо поклати глава. Щеше да е твърде рисковано, ако й оставеше тази реликва, но й обеща, че ще й го върне веднага щом това станеше възможно. После излезе от стаята.
Тереза Билечи чу стъпките му да се отдалечават по стълбището и изтича в спалнята, където най-после на воля изплака мъката си, заровила глава между две възглавници. Първата й мисъл бе да се обади на дъщерите си, но си спомни ужасните заплахи на Ардицоне и навреме се спря. Момичетата не трябваше нищо да знаят. Беше опасно. По-късно щеше да се свърже с тях, за да им каже, че баща им в последния момент е отложил идването си в Палермо.
Впоследствие времето щеше да я научи какво да прави. Сега поне да можеше да се довери някому. Помисли си за дон Анджелино. Той беше силен и бе приятел на Сантино. Щеше да разбере кой го е убил и щеше да му потърси сметка. Почувства, че й прилошава. Стана от леглото и отиде в банята, където в шкафчето държеше шишенце валериан. Отмери петнадесет капки в една чаша и внезапно се почувства по-добре. Сега имаше нужда от всичките си сили, за да премисли и подробно да обсъди положението, преди да вземе каквото и да е решение. От мъжа си бе научила, че животът е нещо маловажно, ала сега не собственият й живот я занимаваше. Часовникът в антрето удари дванадесет часа. Спомни си за яденето във фурната, приготвено за несъстоялия се обяд, помисли си за часовника, който Ардицоне отнесе със себе си, и се отпусна сломена в креслото. От този момент започваше да живее само със спомените си.
Дванадесета глава
Единствен съветникът бе уведомен за смъртта на Билечи. Поставен пред свършен факт, Пиетро Николози прецени, че в подобен момент е безсмислено да въвлича фамилията в междуособни войни, и намери за разумно да подкрепи Ардицоне. Този човек, който бе дръзнал да убие Сантино Билечи, не бе за подценяване и Николози не можеше повече да гледа на него с леко око. След като получи уверение, че както и да се развиеха събитията, той ще остане на своето място, съветникът незабавно се залови за работа и първият му съвет към Ардицоне бе да наеме нови воини, преди още официално да бъде обявено, че властта преминава в нови ръце. При това ново съотношение на силите бившият десетник щеше да се гарантира от неочаквани превратности.
Дон Сантино все още имаше доста предани хора и ако те не почувстваха, че Ардицоне наистина е по-силният, нямаше да му се закълнат във вярност, а това означаваше отново да се пролее кръв, от което дон Феранте неминуемо щеше да се възползва. Успееха ли веднъж да уредят нещата вътре във фамилията, тогава Николози щеше да потърси помощ от Гризанти, за да уреди конфликта с дон Анджелино, и същевременно щеше да поиска от осемнадесетте сицилиански фамилии официално да признаят легитимността на Гаспаре Ардицоне.