Погледна снаха си: макар и в траур, от нея се излъчваше ведрина и спокойствие. Загледа се по-внимателно и забеляза, че всеки път, когато някоя приятелка й напомняше за тежката загуба, сполетяла я преди няколко месеца, лицето й приемаше скръбно изражение. После Мариуча отново се навеждаше над чинията и продължаваше да яде, както всички останали жени. Не, не можеше да се каже, че има вид на безутешна вдовица, и тази мисъл му беше неприятна, тъй като събуждаше у него дълбоката му неприязън към онези жени, които, следвайки древния закон на пълното мълчание и безучастие, винаги са в състояние да оцелеят.
Приближи се Пиетро Кораца.
— Масимо, ами ти кога ще се жениш?
Кораца беше един от най-опасните хора на фамилията.
— Божа работа — отвърна Масимо и повдигна рамене.
— Защо си толкова сериозен?… Я виж колко хубави момичета има наоколо. На кого ги оставяш?…
— Не се безпокой, аз ще се погрижа за тях! — намеси се Тото Гризанти, най-малкият син на дон Емилио, който се бе присламчил към тях. Беше пиян и едва се държеше на краката си.
— Аз ще се погрижа! — повтори той и се ухили.
Кораца го погледна презрително:
— Тото Гризанти, ти май нещо не си наред!
Тото Гризанти помириса пръстите на дясната си ръка и ги тикна под носа на Пиетро Кораца.
— Дъхни, Кораца! Усещаш ли на какво миришат?
Кораца го изгледа гневно, без да обръща внимание на ръката му.
— Пак ли си пипал сестра си по оная работа?
Физиономията на Тото Гризанти внезапно се вкамени. Масимо хвана ръката му и бавно я смъкна надолу.
— Тото… — започна той и спря. — Тото, хайде успокой се… Днес само ще се веселим…
Тото Гризанти не обърна внимание на думите му и продължи втренчено да гледа съперника си.
— Кораца, познат ли ти е юмрукът на баща ми?
— Не, познат ми е само баща ти — отвърна Кораца.
— Приятни забавления и на двама ви — каза Тото Гризанти и се отдалечи с подигравателна усмивка. Щеше да прекара целия следобед, сврян между фустите на момичетата. Всъщност затова го и наричаха „Дупедушко“.
Масимо поднесе към Кораца пакета си с цигари.
— Запали и ще ти мине.
Кораца взе една цигара, скъса я по средата, захвърли половината и запали остатъка. Масимо го погледна с любопитство и приятелят му обясни:
— Тютюнът ми вреди и не трябва да пуша…
В този момент на естрадата, построена точно срещу къщата се качи един мургав издокаран младеж, известен с прякора Миланеца. Естрадата беше голяма и пищно украсена, почти като онези, които се строяха за тържествени случаи на площада, с тази разлика, че изглеждаше доста по-претенциозна. Миланеца взе микрофона, с професионална непринуденост го преметна между ръцете си и започна да говори. Оркестърът, който вече цели два часа свиреше без прекъсване, най-после слезе да си отпочине и гостите се приготвиха да слушат оратора.
Миланеца, чието име всъщност беше Тони, изглежда, познаваше всички присъстващи и дори докато говореше, от време на време при него все се качваше някой, за да му прошепне нещо на ухото. Тони благодари на всички от името на всички, разказа няколко анекдота и обяви, че за вечерта се очаква да пристигнат „известни звезди от радиото, телевизията и артистичния свят“, след което започна да извиква по име хората, които му бяха подшушнати на ухото, и да ги кара всеки да импровизира нещо пред микрофона. Опитваше се по този начин да подгрее атмосферата и да приобщи всички гости към започващия спектакъл, който едва по-късно щеше да разкрие най-големите си достойнства. Очакваше се да пристигнат няколко известни певци, никой от които не желаеше какъвто и да е хонорар за участието си. Адвокатът Спатаро, който беше организирал програмата, беше наредил да се изплатят хонорари на онези от участниците, които, макар и да не искаха, имаха нужда от пари. За все още неизвестните артисти появата им на естрадата беше истински шанс. Дон Анджелино можеше да ги възнагради, представяйки ги на онези, които впоследствие биха могли да ги ангажират навсякъде — на сватби, религиозни празненства, както и за далеч по-доходни участия. Другите, по-известните, чиито снимки отдавна вече се появяваха по списанията, се бяха съгласили да участват в празненството само защото някой ги беше посъветвал да сторят така. За Масимо не беше тайна, че баща му е свързан с някои кръгове от шоубизнеса и че дори е финансирал две големи киностудии, което напълно обясняваше професионалния интерес на тези идоли, които шофьорите на фамилията щяха да вземат от летището и да доведат направо на празненството.