— Колко имаше в портфейла?
— Петнайсет хиляди лири — сухо отвърна мъжът.
— Добре — каза Бенито с още по-конфиденциален тон. — Знаеш ли какво трябва да направиш, за да си го получиш обратно?
Разгневената жертва все още не можеше да схване.
— Какво?
— Да ме хванеш! — изкрещя в лицето му Бенито и хукна колкото го държат краката. Онзи не издържа да го гони дори и половин километър.
Когато беше свободен, ходеше да свири и да пее по сватби и всякакви други празненства из селата или пък подгряваше публиката преди спектакли. Така я беше карал в продължение на години, до онази сутрин, когато на изхода на Палермо беше спрял на стоп дон Анджелино. Няколко километра по-натам се бе опитал да открадне портфейла на онзи, който щеше да му стане покровител, и тогава за първи път в живота си Никола д’Амико видя дон Анджелино така чистосърдечно да се смее. Нямаше никакво съмнение, а и както по-късно и самият дон щеше да се съгласи, Бенито просто беше човек без късмет. Единствено поради тази причина бе успял да спечели симпатиите на Големия баща. Беше му обещал, че ще смени начина си на живот, и започна оттам, че си измисли артистичен псевдоним, а именно Бени Баримър.
До слуха на Масимо достигнаха последните думи, с които комикът завърши серията от скечове, и той с удоволствие установи, че ги последваха бурни и продължителни аплодисменти. Очевидно Бенито се бе харесал на публиката.
Масимо се върна при гостите, но гледаше да е по-далече от баща си, тъй като знаеше, че ако той го забележеше, незабавно щеше да тръгне да го представя на естрадните звезди, които бяха настанени на почетната маса, а това никак не му се нравеше. Не искаше да се запознава с когото и да било, още по-малко при тези обстоятелства. Мъжете бяха пили доста, но в дома на дон Анджелино никой нямаше да си позволи да се напие до самозабрава. Недалеч от баща си Масимо забеляза Бенито в компанията на адвоката и няколко представители на групата от Милано и по интереса, който проявяваше Никола д’Амико, разбра, че за комика се открива някаква добра възможност.
Приближи се Лука. Целият облечен в черно, изглеждаше съвсем различен от обикновено и бе направо елегантен. Личеше си, че се чувства чудесно. Масимо се вгледа в спокойния, самодоволен израз на братовчед си и отново се убеди в нещо, което винаги бе знаел. Един ден Лука щеше да заеме мястото на баща му. Тази мисъл не му беше неприятна, тъй като той си даваше сметка, че Лука наистина е по-подходящ от него да наследи дон Анджелино.
— Чудесен празник, а? — обърна се към него Лука.
— Да, чудесен празник — отвърна като ехо братовчед му.
Лука му предложи пура и докато му я палеше, добави:
— Баща ти беше поканил и Тереза Билечи, но съпругата на дон Сантино му е отговорила, че не е в състояние да дойде. Според теб какво може да означава това?
Двамата седнаха в едно плетено канапе. Лука изглеждаше разтревожен.
— Според мен, ако не е болна, е трябвало да дойде на всяка цена. Тя добре знае, че дон Сантино е наш приятел — отвърна Масимо.
— Ами ако нито е болна, нито е в мензис, по каква причина в такъв случай е отказала да дойде? — продължи Лука. Явно се опитваше да го доведе до заключението, до което самият той вече бе стигнал.
— Може би просто не е имала желание — почти раздразнен отвърна Масимо.
— Сигурно е така. Не е имала желание да се забавлява — сякаш на себе си пророни Лука. — Само че знаеш ли какво мисля аз? Когато поканихме вдовицата на Минафо, тя също отговори, че не била в състояние да дойде.
— Какво искаш да кажеш?
— Знам ли. Просто има едно нещо, което не мога да схвана. Баща ти не е човек, на когото можеш да откажеш без сериозно основание.
Изпусна от устата си кълбо дим и стана. Преди да си тръгне обаче, отново дръпна от пурата и погледна братовчед си в очите:
— Кажи ми откровено, на теб май не ти е забавно, така ли е?
— Така е. Не ми е забавно, но въпреки това празненството е чудесно.
После, за да промени разговора, добави:
— Баща ми да не би да е решил нещо за Бенито?
— Да — разсеяно отвърна Лука. — Говори с адвоката да му осигури средства, за да си създаде собствена трупа. Иска да го лансира. Онези от Милано ще му дадат възможност да се снима в телевизията и в рекламни клипове. Бенито ще замине още утре заедно с адвоката, така че и за него това е голям празник.
— Какво казва баща ми за Тереза Билечи? — отново се върна на въпроса Масимо.
— И той не знае какво точно да мисли. Иди при него да изпиете по една чаша, ще му доставиш удоволствие. В края на краищата това е твоята фамилия.