Гаспаре Ардицоне погледна, за да прецени ефекта от думите си, после направи кратка пауза и внезапно извиси глас:
— Дон Анджелино не искал да ме признае. Пет пари не давам. Разбрахте ли? Пет пари не давам! Дон Емилио Гризанти, ти ме гледаш, мълчиш си, седиш на председателското място и умуваш, не вземаш ничия страна и се правиш на неутрален! Но защо не кажеш на приятелите си, че си се сдушил с Лучано Феранте и Палацоло, тъй като американците се нуждаят от някои услуги по пристанищата, от лодки и въобще от помощта на някои местни хора? Емилио Гризанти, защо не кажеш на приятелите си, че дори и Лучано Феранте пет пари не дава за мнението на баща си и мисли също като нас, тъй като Лучано Феранте чудесно знае, че ние с теб сме съдружници, но за него това е без значение, тъй като парите са си пари? Защо не им го кажеш, дон Емилио Гризанти? Защо не кажеш истината на приятелите си?
Всички погледи се отправиха към дон Емилио Гризанти с очакването, че в реакцията му ще открият потвърждение на току-що произнесените думи. Дон Емилио само поклати глава, след което тихо произнесе:
— Гаспаре Ардицоне каза истината, но в това събрание мой дълг е да остана неутрален. Сега, след като всички се погледнахме в очите, вече можем да гласуваме… Моля онези от вас, които са съгласни да признаят Гаспаре Ардицоне като дон на фамилията Билечи с всички произтичащи от това последствия, да станат на крака. Които са против нека останат седнали.
— Само още една молба, дон Емилио Гризанти! — прекъсна го Ардицоне. — Ако сметнете, че предложението ми не променя нещата… нека онези, които са против… да станат на крака.
Огледа се наоколо. Всички останаха по столовете си.
Седемнадесета глава
Признаването на Ардицоне предизвика дълбок разрив между членовете на голямата фамилия. Предани на един порядък, който очевидно вече беше изживял времето си, представителите на старата гвардия взеха страната на дон Анджелино. Останалите предпочетоха да застанат зад Гаспаре Ардицоне с надеждата, че оформянето на едно ново малцинство постепенно ще преструктурира властта на най-могъщите фамилии. С други думи, младите решиха, че Ардицоне е тъкмо човекът, който би могъл да стане изразител на техните стремежи и чрез него да наложат признаването на онази власт, която бяха решили да си извоюват. След като бе признал съучастието на Ардицоне в делата на своята фамилия, дон Емилио Гризанти беше уточнил, че това няма да наруши добрите му отношения с фамилията Феранте, спрямо която продължи да спазва неутралитет. Даваше си сметка, че трафикът на наркотици беше достатъчно сериозен факт, способен не само да го компрометира, но и да предизвика братоубийствена война, за чиито последствия американските му приятели неминуемо щяха да му поискат сметка. По време на посещението си в Сицилия Франк Палацоло беше категоричен, че не би му простил в никакъв случай, ако някоя от пратките се провали.
През последните години дон Емилио Гризанти усещаше, че властта постепенно се изплъзва от ръцете му. Докато все още държеше монопола върху контрабандата на цигари, се чувстваше като истински дон, но появата на наркотиците сякаш му бе вързала ръцете за всякаква самостоятелна инициатива. Малко по-малко беше станал подвластен на по-влиятелни от него хора, които решаваха дали да ползват или не сътрудничеството му, а заедно с това определяха и участието му в печалбата на базата на някакви си техни изчисления. Бяха му гарантирали пълната си подкрепа, в случай че изникнеше заплаха за общите им пазари, но заедно с това му бяха дали да разбере, че държат да не им създава никакви неприятности. Организацията им се нуждаеше от все по-широк кръг сътрудници и преди всичко от нова структура. Дори и Лучано Феранте, който вече се чувстваше силен, тъй като Франк Палацоло стоеше зад гърба му, си беше позволил да му държи тон, независимо от това, че го бе помолил да не казва нищо на баща му за съвместната им работа. В края на посещението си Лучано му беше казал, че предпочита момчетата му „малко да се поизгладят“, и тази негова шега всъщност му предаде мнението на Палацоло. Налагайки му да се реорганизира, итало-американецът му бе напомнил, че организацията има по-голяма нужда от „професори“, отколкото от наемни убийци, с което искаше на практика да му подскаже на какви критерии ще трябва да заложи при организирането на дистрибуторската мрежа, защото, ако в първите години благодарение протекцията на Гризанти пратките достигаха успешно до предназначението си, то сега, когато всичко вървеше като по мед и масло, в района на Средиземноморието все повече се очертаваше необходимостта от създаването на нови дистрибуторски центрове.